Писукането на инструмента се усилваше, паузите между сигналите ставаха все по-къси. Въпреки това остана изненадана, когато дъното под краката й внезапно изчезна и кафявата вода я погълна, затваряйки се над главата й. Лексина се оттласна, изплува на повърхността и се върна на плиткото.
След това клекна и опипа сантиметър по сантиметър дъното. Ръбът, от който започваше дълбочината, бе съвсем гладък. Тръгна наляво, като плъзгаше ръка по него и скоро установи, че под водната повърхност има отвор, с диаметър поне шест метра. През цялото време инструментът продължаваше да сочи към центъра. Тя го изключи и го прибра в подгизналата раница, като закопча грижливо капака. Пое си дълбоко въздух и скочи право в средата на отвора. Продължи да се спуска надолу, като си помагаше с крака и само нарастващото напрежение в ушите й подсказваше, че дълбочината се увеличава. Въздухът, който изпускаше от време на време, очертаваше пътечка от мехурчета към повърхността.
Най-сетне протегнатите й ръце докоснаха нещо гладко и плоско. Пръстите й шареха из непрогледната, кална вода. Не след дълго докосна полукръгъл метален предмет, който стърчеше нагоре. Лексина го сграбчи с лявата си ръка и продължи да опипва наоколо с дясната.
Запасите от кислород бързо привършваха, намираше се под водата почти цяла минута. Отново докосна нещо — беше тънка, релефна линия върху металната повърхност. Проследи я до разклонението, където три подобни линии се събираха под прав ъгъл. Плъзна длан встрани от тях намери още — цяла серия от шестоъгълници.
Умът й започваше да се замъглява от недостиг на въздух, дробовете й се раздираха от мъчителни спазми, но тя продължаваше да изучава шестоъгълниците. Имаше един централен, заобиколен от още шест. Лексина ги натисна в последователността, която бе запомнила преди много години.
Изведнъж металната основа под нея започна да се издига. От дъното бликна фонтан от сгъстен въздух, който я преобърна и едва не я изстреля нагоре. Въпреки това Лексина продължаваше да стиска дръжката на люка. Завъртя я в едната посока, сетне в другата и най-сетне почувства, че металният похлупак поддава. Пъхна се в отвора и веднага затършува за контролно табло по стената. Знаеше, че само след няколко секунди ще изгуби съзнание. Пръстите й докоснаха идентична серия от шестоъгълници и тя въведе кода. Усещаше как водата се носи край нея, изтласквана от затварящия се отгоре люк.
Сега вече беше като в капан. Отвори уста и последните мехурчета въздух излетяха навън. Съзнанието й угасна, нахлуващата отгоре вода завъртя тялото й и го блъсна в стената. След това всичко бе погълнато от мрак.
17.
Търкот разгъна картата, а Яков и Кениън надничаха през раменете му.
— АНС е засякла сателитни излъчвания някъде в този район. Днес сутринта някой е използвал един от спътниците за наземна ориентация за усилвател на собствените си сигнали.
— И какво от това? — попита Кениън.
— Първо, този някой трябва да е притежавал доста модерна апаратура — обясни Търкот, без да откъсва поглед от картата. — Второ, според специалистите от Агенцията, целта е била да се открие точното местонахождение на нещо в района.
— Като например? — попита Кениън.
— Като например падналият спътник — отвърна Яков.
Търкот кимна.
— Това ще е твоята жадувана нулева точка.
— А, не — възрази Яков. — Това е началната точка на заразяване. Нулевата точка е „Мисията“.
Дънкан застана зад дебелия, брониран прозорец. Совалката „Индевър“ и стартовата площадка доминираха над цялата околна картина, на фона на океанската шир.
— Това е първият двоен старт на НАСА — призна Копина, придвижила се безшумно до нея.
— Ще могат ли да се справят?
Копина кимна.
— Подготвили сме план за взаимодействие на двата центъра.
— Кои „вие“?
— Космическият център. — Копина посочи совалката. — Всяка от совалките може да превозва максимум осемчленен екипаж, десет души — ако пренебрегнем правилата за безопасност. Доста ограничена бройка, признавам. Но засега не разполагаме с друго средство за космически транспорт. Поне в Щатите. В „Рокуел“ разработваха второ екипажно отделение, което да се монтира вътре в товарния отсек, но досега не са се похвалили с конкретни резултати. Във всеки случай не са стигали до стадий на изпитания. В момента и двата екипажа наброяват по десет души. Повечето са бивши „тюлени“. Пилотите и заместник пилотите естествено са от НАСА.