— Не — поклати глава Елек. — Това е аирлиански. Не го разбирам. Само истински аирлиаиец може да разбере предупреждението.
Фигурата бе говорила около минута, преди да изчезне.
— Не е важно какво казва — продължаваше да разсъждава Елек. — По-важното е… — той изтича напред, смъкна пътем якето си и го запрати навътре в тунела. Последва ослепителен блясък и якето падна на пода, разрязано на две части.
— По дяволите! — възкликна Круто и неволно отстъпи назад.
— Лъчът не е най-страшното — каза Елек. — Има и други защити и те са непокътнати. Трябва да открием ключа!
Дънкан вдигна телефона и натисна копчето за връзка, преди да е утихнал първият сигнал.
— Дънкан.
— Доктор Дънкан, казвам се Лексина. Аз съм член на организацията, която познавате под названието СТААР.
— Какво искате? — Лиза почувства, че пулсът й се ускорява.
— Не съм ваш враг.
Дънкан си спомни за двете представителки на СТААР, опитали се да спрат Търкот, преди да излети към кораба-майка.
— И защо трябва да ви вярвам?
— Ако искате, ми вярвайте. Ваша грижа е в какво вярвате и какво мислите. По-важното е да си съдействаме.
— Какво желаете?
— Докъде стигна разчистването в Дълси?
— Трябва да знаете по-добре от мен — тросна се Дънкан.
— Това пък какво означава?
Последва пауза. Дънкан мълчеше, не виждаше смисъл да разкрива своите източници на информация.
— Имам нужда от помощ — рече накрая Лексина.
— И каква по-точно?
— Хайде да спрем с тези игрички. Нямаме много време.
— Вие ги започнахте. Вашата организация ги играе от доста време. Така че първо ми кажете кои сте и тогава разговорът ще продължи.
— Ние сме Онези, които чакат.
— Чакат какво?
— Които чакат.
— Да, и това обяснява всичко!
— Уверявам ви, че целите ни са сходни.
— Аз пък не мисля така.
— Нужен ми е ключът.
Дънкан се намръщи.
— Ключът към какво?
— Ако наистина е у вас, ще знаете.
— Този разговор взе да ми омръзва.
Отново настъпи продължителна пауза.
— Не е у вас, така ли?
Дънкан не знаеше какво да отговори.
— Известно ни е, че не сте хора — произнесе предпазливо тя.
— Нищо не ви е известно. Трябва ми ключът. Във ваш интерес е да ми го предадете. Ако е у вас. Сега враговете са навсякъде и те също търсят ключа. Пак ще ви се обадя.
Линията бе прекъсната. Дънкан помисли малко и набра друг номер.
Търкот вдигна капака на един от сандъците, подредени край вътрешната стена на скакалеца. В сандъка бяха наредени пет автомата със сгъваеми приклади МП-5. Той хвърли един на Яков, втория на Кениън, който едва не го изпусна.
— Какво да правя с това? — попита ученият.
Наведен между седалките на пилотите Търкот им показваше къде трябва да стигнат. Не обърна внимание на въпроса.
Скакалецът се издигна и се насочи на запад.
— Целта е на сто километра оттук — обяви Търкот. — Ще пристигнем след около шест минути.
— И какво има там? — не се предаваше Кениън. Държеше автомата, сякаш бе епруветка със силно заразна проба от неговата колекция.
— Някой, който се разхожда в сърцето на море от смърт — обясни Търкот. — При това използва сателитна връзка. Не зная дали е свързан със заразата, но не ми се вярва да е само съвпадение.
— Чакайте малко — обади се Балдрик.
Толанд се подпря на коляно, с готов за стрелба автомат. Балдрик вдигна капака на компютъра и свери данните за тяхното местонахождение.
— В тази посока — каза той. — На четиристотин метра.
Толанд нямаше какво да каже. Изправи се и тръгна напред, а останалите го последваха. Теренът бе силно пресечен, със стръмни склонове и обрасли с дървета урви. Извървяха още триста метра, когато видяха нещо, очертано на фона на поредния хълм.
Толанд намести фокуса на очилата. Дънерът на дърво, завъртяно и изтръгнато от страхотна сила, бе полегнал върху короната на друго дърво.
Балдрик отново свери данните.
— Тук ще ме чакате — заяви той.
— По-добре да дойдем с теб до върха на хълма. Ако там има някой…
— Казах да чакате тук — прекъсна го Балдрик. Той вдигна втория куфар и пое напред.
Толанд махна с ръка и двамата отзад залегнаха със заредени оръжия. Толанд не откъсваше очи от Балдрик, който се изкатери по склона и заобиколи наклоненото дърво. Веднага след като се изгуби от погледа му, той го последва.
Когато приближи дънера, Толанд приклекна, прокрадна се зад него и едва тогава надникна предпазливо над горния край. От другата страна започваше поредната стръмна падина, но вниманието му бе привлечено от дирята сред шубраците, оставена сякаш от грамаден, свлякъл се надолу танк, Балдрик бе спрял в долния й край, зад безформена купчина от смачкан метал и тъкмо отваряше втория куфар. Чу се остро, металическо изскърцване. Какво беше това? Останки от паднал самолет? Може би Балдрик търсеше черната кутия, или някакво секретно снаряжение, нещо, което се е намирало на борда.