Толанд се обърна и безшумно заслиза по обратния път, като обмисляше възможностите.
— Какво става? — посрещна го Фолкнър.
— От другата страна на хълма има паднал самолет или хеликоптер — произнесе замислено Толанд.
— Трябва да е нещо много важно, щом заслужава толкова усилия и пари — изръмжа Фолкнър.
Толанд погледна към дървото. Балдрик вече го заобикаляше и се спускаше към тях.
— Хайде, надигайте се — подвикна им той.
— Промяна на плановете — отвърна Толанд. — Съгласно последните разпореждания от „Мисията“ трябва да повикам въздушен транспорт веднага щом открием каквото сме търсили.
— Намерихме го. Викай ги.
Толанд завъртя рязко глава като змия, зърнала плячка.
— Нещо идва насам — прошепна той, докато оглеждаше небето. Една далечна светкавица озари за миг странен сферичен летателен съд, който се приближаваше от юг право към мястото, където стояха.
Толанд опря дулото на автомата в корема на Балдрик.
— Може би ти си извикал някой друг на помощ. Да не си падаш по двойната игра?
— Че аз нямам предавател — вдигна ръце Балдрик.
— Ами сателитната връзка, с която се ориентираше?
— Оставих я там — Балдрик посочи през рамо.
— Тогава кой е в тази проклета летяща чиния?
— Нямам представа.
— Приземява се на юг от нас — докладва Фолкнър. — Мястото, където спряхме последния път.
— Някой е засякъл сигналите от сателитния предавател — сети се Толанд.
— Но как са успели? — попита Фолкнър.
— Не зная нито как, нито защо. Знам само, че това е единственото възможно обяснение. — Толанд си пое дълбоко въздух, за да проясни главата си. — Добре. Ето какво ще направим. Ще се обадим по САТКОМ-а. Ако някой ни засече, ще знае за сегашното ни местонахождение. Предаваме посланието и веднага изчезваме. Трябва да определим място за среща. — Той извади картата и посочи една точка. — Ето тук. Това е на осем километра северно. — Толанд познаваше добре това място. Беше изоставена черна писта, която понякога използваха наркотрафикантите.
— Ами ако дешифрират съобщението? — попита Фолкнър.
— Не вярвам да е толкова лесно — той се замисли. — Не, вероятно са засичали само излъчването. Какво намери в падналия самолет? — обърна се той към Балдрик.
— За какво говориш? — погледна го с престорено учудване Балдрик.
— Питам те какво взе оттам? За какво бихме толкова път?
— Това не е…
Толанд измъкна светкавично ножа и замахна. Върху бузата на Балдрик се появи дълга, алена резка. От раната рукна кръв.
— Защо го направи? — попита Балдрик.
Толанд пристъпи напред и заби коляно в гърдите му, след това го повали на земята. Наведе се и опря острието на ножа под дясното око на Балдрик.
— Питам какво е паднало там?
— Аз не зная…
Острието се плъзна нагоре и спря на милиметър от долния клепач.
— Ще ти извадя едното око, после и другото. В заповедта от „Мисията“ не се казваше нищо по този въпрос. Хайде говори! Какво е паднало?
— Спътник — процеди през зъби Балдрик.
— Спътник ли? — намръщи се Толанд. — И какво взе от него?
— Филм — отвърна все така лаконично Балдрик.
— Филм на какво?
— На дъждовната гора край Амазонка. Спътникът не е трябвало да падне толкова рано.
— И това струва милиони? — попита Толанд, без да чака отговор. — Глупости.
— Подобни снимки струват цяло състояние — обясни Балдрик, без да откъсва очи от острието. — Камерата използва специална техника. С помощта на термални и спектрални изображения учените биха могли с голяма точност да определят къде има залежи от диаманти.
— Сателитният предавател е готов — докладва Фолкнър.
Толанд прибра ножа в калъфа и извади бележника с кодовете. Написа кратко съобщение, кодира го и го изпрати по сателитния предавател.
— Къде каза на самолета да кацне? — попита Балдрик.
Толанд се засмя.
— Не е необходимо да знаеш. Върви с нас и ние ще те отведем.
— И двете совалки са готови за излитане — обяви Копина.
Дънкан погледна към големите червени цифри на таблото и отново насочи вниманието си към „Индевър“. Мислеше си за екипажа, пристегнат за седалките, на върха на нещо, което спокойно можеше да се определи като свръхмощна бомба.
„Две минути до старта. Финалното отброяване е възобновено. Отвеждане на долните прикрепващи стрелки.“