Лоренц заговори в микрофона пред него веднага щом получи съобщението.
— „Скакалец 2“ тук АУАКС „Орел“. Разполагаме с нови координати за вас.
Наемникът отпред се спъна и падна. Фолкнър дотича при него и му подаде ръка.
— По дяволите! — изруга той, когато човекът внезапно повърна върху него.
Толанд се приближи до тях и разгледа падналия. Познаваха се от две години, бяха участвали заедно в много операции.
— Можеш ли да продължиш? — попита той.
Мъжът изпъшка и се претърколи на земята. Фолкнър тръскаше ръка с отвращение, опитвайки се да се изчисти от повърнатото.
Толанд се почеса замислено по челото. После свали надолу автомата си. Мъжът размаха уплашено ръка. Толанд стреля два пъти, сетне преметна автомата на рамо.
— Да вървим — обади се зад тях Балдрик.
Толанд си мислеше за двамата мъртви наркотрафиканти върху носилките от пончо. Два милиона долара. Ще успеят ли обаче да се измъкнат навреме оттук и да потърсят медицинска помощ?
— Тръгваме — кимна уморено той.
Докато крачеха в мрака, той изведнъж се сети, че за първи път от началото на тази странна мисия, Фолкнър не се бе зарадвал на увеличаването на своя дял.
Скакалецът се носеше ниско над короните на дърветата, право към мястото, указано в съобщението от АУАКС. На стотина метра от целта Търкот нареди на пилота да спусне скакалеца върху оголено място сред гората. Търкот слезе пръв, следван от Яков и Кениън. Скакалецът се издигна и увисна на три метра над тях.
Търкот огледа района, но на пръв поглед не се забелязваше нищо странно. Понечи да тръгне напред, когато Яков го сграбчи за ръката.
— Какво е това там? — руснакът сочеше с дулото на автомата едно наклонено дърво с изтръгнати от земята корени. Търкот също го забеляза и се затича нагоре по склона. Когато стигна билото, той спря и се огледа. Купчина от разкривен метал се въргаляше в края на дълбока диря, прокарана през шубраците.
— Това е спътникът — извика Яков, заобиколи го и коленичи до разбитата сонда. Сцената внезапно се озари от блясъка на светкавица. Няколко секунди по-късно отекна и гърмът.
Толанд също се озърна, когато небето бе прорязано от светкавица. Мярна буреносни облаци и се зарадва. Чудесно. Скоро ще завали и следите им ще бъдат заличени напълно. Вече нямаше никакъв начин да ги открият — който и да ги следваше.
— Насам! — повика ги Кениън.
Търкот и Яков дотичаха при него. На тревата лежеше сгърчено, застинало, неподвижно тяло. Яков го освети с фенерчето и те видяха дупките от куршумите. Но имаше също и познатите следи от болестта. Кожата на убития бе изпъстрена с черни мехурчета.
— Не сме защитени. Можем да се заразим — предупреди ги Кениън.
— Скоро това очаква всички — произнесе уморено Търкот. Беше му омръзнала тази игра на криеница. Нямаше никакъв друг начин да проследят онези пред тях.
Търкот се огледа. Вятърът се усилваше и ставаше все по-влажен.
— Времето се променя — извика им той. — Да се връщаме в скакалеца.
19.
Пилотът провери още веднъж картата и я сгъна внимателно така, че районът, който го интересуваше, да остане отгоре. След това я закачи с лепенка за бедрото си. Не разполагаше на борда с почти никакви електронни уреди, освен двигателя, чистачките на стъклото и приборите върху таблото за управление, тъй че навигацията оставаше изцяло негово задължение. Бяха го снабдили с малък УКВ-приемник, за да се свърже с хората долу, когато наближи. Пилотът бе свикнал с подобни операции и не се съмняваше, че ще се справи с издирването на целта. На външен вид приличаше на Балдрик — висок, плещест, с руса коса и яркосини очи.
Беше прекарал в търпеливо очакване два дни. Самолетът — специална, свръхмодерна и свръхсекретна конструкция с названието „Врабче“ — бе скрит под маскировъчна мрежа на изоставено летище, толкова близо до целта, колкото позволяваше здравият разум и опасността да попадне в заразената зона.
Той премести главния превключвател, двигателят се закашля и после заработи равномерно. Макар турбовитлов, той бе поставен в специален кожух пред пилотската кабина, за да се намали максимално шумът от работата му. Перките също бяха с необичайна дължина — над два и половина метра — и се въртяха относително по-бавно. В резултат от всички тези нововъведения полученият при полета звук не надвишаваше по сила шума от свистящ между дърветата вятър.