На два километра западно Търкот и останалите чакаха в скакалеца. Търкот тупна Кениън по ръката.
— Възможно ли е причинителят на заразата да е с космически произход?
— Горе няма нищо живо — поклати глава Кениън. — Всъщност, има една възможност, за която мисля от известно време. Нулева гравитация.
— Какво значи това?
— Нулева гравитация — повтори Кениън. — Всички процеси протичат различно. Биологични, физични — на молекулно ниво. Четох някаква статия за експерименти с РНК в условия на нулева гравитация. Има един процес, който се нарича трансдукция. Вирусът инфектира бактериалната клетка, която притежава токсини… — Кениън поклати глава. — Забрави го, едва ли е важно сега. Макар че това би обяснило някои загадки. Черните мехури. Дали това не е начинът, по който се предава вирусът? Мехурите се пръскат и той попада във въздуха. Само че, за разлика от „Ебола“, издържа по-дълго на открито. Въпреки прякото въздействие на ултравиолетовите лъчи. Да, нулевата гравитация е може би единственият начин да се извърши подобна промяна във вируса.
— Значи спътникът не е бил пратен, за да разпространи вируса?
— Не — поклати глава Кениън. — Използвали са го като космическа биолаборатория.
Търкот погледна към Яков. Руснакът мълчеше, дори не отвърна на погледа му.
— Вие сте го свалили, нали?
— Моля? — Яков вдигна въпросително вежди.
— Сари Шаган — произнесе Търкот. — Спътникът на „Земя без граници“ се е намирал точно над този район, когато внезапно е започнал да губи височина.
— Ах — махна с ръка Яков. — Ами да, нашите са го уцелили с лазер.
— Но защо? — зачуди се Търкот. — Защо сте започнали всичко това?
— Да сме го започнали? О не, надценяваш способностите ни. Това е започнало преди десет хиляди години! Война, която се води твърде дълго и в която ние, хората, сме само пионки. Но не задълго. Ние също умеем да се сражаваме. Не се ли питаш защо им е била нужна подобна мутация? За да си я сложат в епруветка в „Мисията“? И какво се крие зад тези четири планирани старта на остров Коро?
— Могат ли да разпространяват заразата чрез спътник? — попита Търкот.
— Тук е станало точно така. Само че засегнатият район е доста ограничен.
— Кажи го на хората от Вилхена — изсумтя Яков. — Според мен товарът на четирите спътника е различен. Доказа го един от нашите агенти в Четвърти отдел, но заплати с живота си за това разкритие. Един спътник може да се окаже недостатъчен, но виж, четири са друго нещо. Стигат да покрият по-голямата част от света. Нима трябва да ги оставим да осъществяват необезпокоявани плановете си? Да, свалянето на спътника е наше дело. И заради него беше унищожен Четвърти отдел.
— Сигурен ли си в това?
— Вече в нищо не съм сигурен — наведе глава Яков. — Освен, че трябва да спрем Черната смърт.
За „Призрак“ бурята не представляваше никаква заплаха. Четирите мощни турбовитлови двигателя надвиваха без усилия силата на вятъра, а екипажът вътре продължаваше да изпълнява задачите си. Топлинните изображения също не бяха засегнати от промяната във времето. Наблюдението се осъществяваше с контраст и яркост като при нормален слънчев ден.
Самолетът се носеше ниско, с постепенно разширяване на диаметъра.
В задния отсек на АУАКС една млада жена лейтенант следеше неотклонно монитора. От време на време въвеждаше нова програма и сверяваше данните. На няколко пъти отвори допълнителни страници, за да се увери във верността на получената информация. Накрая се завъртя на стола и побутна човека до нея.
— Ей, Робинс, я погледни.
Робинс побърза да превключи монитора си на същата радарна честота.
— Какво има, Джеферсън?
— Просто гледай.
— Но какво да търся? — попита Робинс след минута.
— Ето там! Виждаш ли?
— Сянка — кимна Робинс. — Какво толкоз? Навън има буря, ако не си забелязала.
— Виж какво става, когато накарам компютъра да направи дигитално увеличение на тази „сянка“.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Робинс.
Джеферсън му подаде една папка.
— Пропуснал си да си прочетеш домашното. Полковник Лоренц няма да е особено доволен.
Робинс плъзна пръст по първата страница.
— Програма „Тиха звезда“ на „Локхийд“. Но тук става въпрос за експериментална работа, а не за реално производство. При това експериментите са приключили някъде в края на седемдесетте.
— Което не означава, че някой друг не ги е продължил. Добавяйки всички преимущества на съвременните компютърни технологии и антирадарни покрития.