Изглежда обаче, че „Мисията“ се е завърнала отново на континента някъде по време на Втората световна война. След войната Южна Америка се е превърнала в привлекателно място за бивши нацисти, особено за учени, които работели в концентрационните лагери. Вероятно „Мисията“ се е възползвала от тяхното присъствие, макар всичко да е било държано в дълбока тайна.
Съществуват някои данни, че „Мисията“ се е намирала в Парагвай. Склонен съм да мисля обаче, че тя е напуснала тази страна в края на седемдесетте години.
От тук нататък за местонахождението й може да се съди само по слуховете. Наричат я „дяволско творение“, „сборище на демони“, но всичко това са по-скоро характеристики на онова, което вероятно е ставало вътре.
Предлагам да изпратим на място наш агент, който да продължи издирването на тази институция в условията на максимална секретност.“
— Сестра Анхелина също спомена нещо за дявола — спомни си Търкот, след като дочете документа.
— О, стига! — въздъхна Яков. — И базата на Четвърти отдел я наричаха Дяволската станция. Но това едва ли ще ни помогне да открием „Мисията“. Дори и СТААР не са успели.
— Или Наблюдателите — подхвърли Дънкан от екрана.
— Дявол да го вземе! — Търкот стовари юмрук върху бедрото си. — Южна Америка не е Мейн. Щом тези хора са я търсили години наред, без никакъв успех, едва ли точно ние… — той млъкна и сетне добави кратко: — Коро!
— Какво? — попита Яков.
— За кога е планирано следващото изстрелване?
— За утре сутринта.
— Значи „Мисията“ скоро ще вземе мерки, за да качи смъртоносния си товар на борда.
Яков кимна.
— Затова пък у нас се намира товарът от предишното изстрелване.
— Този път или ще доизпипат работата си върху вируса, или ще създадат нови количества — обясни Кениън. — Най-вероятно е второто, щом за утре са подготвили общо четири старта. Нали каза, че е имало два предхождащи старта? От тях вече са се сдобили с необходимото количество Черна смърт.
— Искаш да кажеш, че ще минат и без това, което е у нас? — попита Търкот.
— Кой знае — сви рамене Кениън. — Колкото и да е издръжлив този вирус, налага се да го поддържат в състояние на максимална жизненост, което означава, да не го замразяват и да не го прехвърлят в разпръсквателите до последния възможен момент.
— Едва ли го държат на острова — отбеляза Търкот. — Всъщност, къде точно са паднали предишните две сонди?
— В Атлантическия океан, край бреговете на Френска Гвиана.
— Видях нещо — промърмори Търкот. Той посочи картата и прокара пръст покрай брега от Бразилия, нагоре до Френска Гвиана и остров Коро.
— Тук трябва да е — прошепна той. — През цялото време ни е била пред очите.
— Кое? — попитаха едновременно Дънкан и Яков.
— „Мисията“. — Търкот забоде пръст в картата. — Старият френски затвор на един от по-малките острови край Коро. Дяволският остров.
23.
— Ако грешиш, ще изгубим безценно време — произнесе Яков. Летяха над дъждовната гора, на североизток, право към брега.
— Готов съм да изслушам всяко друго предположение — рече Търкот. Той вдигна ръка. По кожата му се виждаше броеница от ситни черни мехурчета. Чувстваше ужасна, пулсираща болка в главата си. Единствената им надежда бяха думите на Балдрик, че в „Мисията“ разполагали с лек за страшната болест.
— Е, поне ще посетим Коро. Тогава ще се погрижа нито една от проклетите им сонди да не стигне предназначението си.
— По-добре да изгориш, отколкото да свършиш безславно — произнесе Търкот. Знаеше какво има предвид Яков. Нямаше по-опасен противник от войник от специалните части, изпратен на самоубийствена мисия. Не се съмняваше, че двамата с руснака ще успеят да обезвредят сондите, независимо от охраната, с която разполагаха на острова. Проблемът обаче беше, че Черната смърт щеше да продължава разпространението си из Южна Америка, а впоследствие и по целия свят.
— Какво означава това?
— Това е песен — обясни Търкот. — И значи, че е по-добре да си идеш с гръм и трясък, отколкото с хленч.
— С гръм и трясък, да. Това вече ми харесва.
— Според информацията, събрана от доктор Дънкан — продължи Търкот. — Дяволският остров е бил изоставен някъде в началото на Втората световна война. Поискала е от Агенцията за национална сигурност да направят сателитни снимки на острова, както и да потърсят плановете на сградата на затвора. Изглежда, че „Мисията“ използва местните постройки за своите цели. Като добавим, че Коро е в почти непосредствена близост, и че двата спътника са паднали в този район, вече не може да има никакво съмнение. Името Дяволският остров също съвпада с думите на сестра Анхелина. — Търкот кимна уверено. — Това е. Чувствам го.