Търкот се намръщи.
— Хеликоптерът също е в червено. Това означава, че двигателят е още топъл.
— Мислиш ли, че вече са доставили „пратката“ на Коро? — попита Кениън.
— Не зная — отвърна Търкот. — Да се надяваме, че не са успели. Според мен, щом катерите са тук, същото важи и за Черната смърт.
— И какво ще правим сега? — попита Яков.
— Ще почакаме малко, а сетне ще ги навестим.
— Направо ме сърбят ръцете да се захвана с онези ракети на Коро — произнесе с мрачна решителност руснакът.
— Хайде да започнем от тук — предложи Търкот.
Лиза Дънкан се чувстваше като въжеиграч. Не беше казала на никого, освен на Търкот, за участието на Копина в разрушаването на „Индевър“. Искаше да избегне официалната реакция както на този инцидент, така и на унищожаването на „Колумбия“ от щурмовия кораб. За не повече от половин час САЩ бяха изгубили две трети от космическия си флот и подготвящата се в момента совалка „Атлантис“ бе едничката им останала надежда.
След като пристигна в Зона 51, Дънкан слезе в Куба, за да координира действията на всички сили, които бе призовала на помощ. Майор Куин бе до нея, с безценните си военни познания и комуникативни умения.
Политическата обстановка не беше особено благоприятна за самостоятелни действия. Както прогресивистите, така и изолационистите бяха готови да използват всяко събитие в своя полза. В момента вниманието на всички бе съсредоточено върху Китай, заради ядрения взрив край Циан Лин и последствията от него. Но след като вече познаваше правилата на играта, Дънкан започна да се пита доколко всичко, което ставаше в света, бе резултат от действията на Водачите, на онези които чакат и на Наблюдателите.
Междувременно, Куин бе узнал от разузнавателните служби за разпространението на Черната смърт по горното поречие на Амазонка и за четирите ракети на Коро, които трябва да бъдат изстреляни през следващите шест часа.
— Там някъде трябва да разполагат с лаборатория, подобна на нашето Четвърто ниво — произнесе замислено Кениън.
— Ще я открием — обеща Търкот. Той завъртя глава, дочул тихо бръмчене от слушалките на сателитния предавател.
— Търкот — произнесе той в микрофона.
— Майк, говори полковник Микел. Летим според плана.
— Чудесно, сър.
Микел му предаде сателитната радиочестота, на която предстоеше да се свързват в хода на операцията, и позивните сигнали на участващите страни.
Търкот превключи от телефона на далеч по-безопасния предавател.
— „Орел Водач“, тук „Вълк Водач“. Приемам.
Отговорът от Микел дойде незабавно.
— Тук „Орел Водач“. Продължавай. Приемам.
— Разбрано, държим затвора под наблюдение. Основна задача — да открием вътре средство за борба с вируса на Черната смърт. Така че предупредете хората ви да внимават кого застрелват и какво вдигат във въздуха. Приемам.
Последва кратка пауза преди следващото обаждане.
— Разбрано. Край.
Търкот знаеше, че войниците от „Делта форс“ нямат представа по чие нареждане са тук. Дори и да знаеха, че всичко е негова идея и е реализирано с помощта на сравнително ограничените пълномощия на Дънкан, едва ли щяха да възразят — имайки предвид особеността на задачата и изключителните обстоятелства. Така или иначе, не само в специалните части, но и навсякъде във въоръжените сили на Щатите разпространението на информацията в низходяща посока винаги бе свързано със строги ограничения. Целта беше вземането на решение да остане приоритет на ограничена група посветени, докато за изпълнителите оставаха само конкретни разпореждания.
— Ако наистина разполагат със серум, тръгнат ли, ще вземат и него — заяви Кениън.
— Защо смяташ така? — попита Търкот.
— Ами ако ти предстои да боравиш с отровни змии, няма ли да държиш под ръка комплект с противоотрови? — отвърна с въпрос Кениън.
Старши сержант Джилис даде знак на пилота.
— Пали машината, Корсън.
Пилотът включи двигателите. Хеликоптерът — ОХ-58, представляваше военна модификация на популярния „Бел Джет рейнджър“. Освен пилота, кабината побираше само още трима пасажери. Готвеха се за излитане от летище Сейнт Джордж в Гранада, където, като свръхсрочнослужещи от Седми корпус на специалните части, трябваше да са в постоянна бойна готовност, в случай че в района бъдат засечени наркотрафиканти. Фактът, че им предстоеше задача от друго естество, само караше Джилис да се чувства щастлив.
Четиримата бяха облечени еднакво — с черни комбинезони и маски, с отвори за очите, носа и ушите, очила за нощно виждане и комплект миниатюрни, плътно прилепващи слушалки и микрофонче, за постоянна връзка с другите членове на групата.