Никой от шестимата не бе забелязал фигурата, която ги следваше безшумно. Наблюдателят се пъхна под преградата, но замръзна, когато в покрива на тунела се появи отвор. Прикрит под сивото наметало, той не сваляше облещени очи от онова, което се измъкна през тесния отвор и се насочи по коридора след шестимата нашественици.
Когато сви зад ъгъла, Носферату се сблъска с Озирис, Изида беше на няколко крачки пред него. Трудно беше да се определи кой от двамата бе по-изненадан, но Носферату реагира пръв. Замахна мигновено и заби кинжала до дръжката в гърдите на Озирис. Вложи цялата си сила и подкрепи с тежестта на тялото си удара.
Озирис го сграбчи за гърлото с шестопръстата си ръка, стисна го и го повдигна с нечовешка сила от пода. Носферату продължаваше да върти кинжала в раната, търсейки с острието сърцето. За миг червените очи на божеството се изцъклиха, сетне животът започна бавно да ги напуска и ръката му пусна гърлото на Носферату. Изида най-после се отърси от вцепенението си и се хвърли на помощ на своя другар, но бе пометена от другите петима нашественици, чиито кинжали се вдигаха и забиваха в тялото й със смъртоносна точност. Езиците на всички бяха изплезени и лочеха жадно кръвта на двете божества. Забравили всичко, нашествениците се бяха превърнали в кръвопиещи чудовища, натъкнали се на неочаквано пиршество. Чуваше се пукотът на разкъсвана плът и сухожилия. Дори изстиващият труп на Озирис не бе пожален от ножовете.
И в този момент зад тях се появи странното същество, което бе видял Хаджилил.
Само Носферату бе успял да запази ясно съзнание. Надигна се от трупа на Озирис тъкмо когато създанието се подаваше иззад ъгъла. Сияеща златиста сфера, висока около метър, снабдена с черни, заострени крака, които драскаха по каменния под. Мосеги стоеше най-отзад в групата и загина пръв — веднага щом лъскавата сфера се приближи към него. Два от металните крака, с остри като бръсначи ръбове, го пронизаха през гърдите и се показаха отзад. Сетне се кръстосаха за миг и тялото на Мосеги бе прерязано през средата, а останките му тупнаха на пода.
Бликнаха нови фонтани от кръв. Замириса на смърт. Носферату скочи на крака, вдигнал кинжала за удар, макар да се съмняваше, че оръжието може да му е от полза срещу металното чудовище.
Но колкото и да бе странно и необяснимо, чудовището замръзна неподвижно, тъкмо когато бе насочило остриетата на крайниците си към Некхбет. Внезапно блесна ярък сноп светлина и блъсна Чатха в гърдите, събаряйки я в несвяст на пода. Иззад ъгъла на коридора, зад металното чудовище, се появиха другите четирима богове, трима от тях въоръжени с дълги копия. Четвъртият държеше в ръце малка черна сфера, с чиято помощ управляваше чудовището. От върха на копието на Хор бликна нов сноп светлина и порази Лилит. Вампир протегна ръце към сестра си, но за малко и той да бъде повален от златистия лъч.
— Ела! — извика Носферату на Некхбет. Твърде късно, защото дойде нейният ред и тя също се строполи. Двамата с Вампир издърпаха тялото й назад, далеч от мястото на зловещото убийство. Двама от боговете спряха, за да огледат труповете, а другите двама продължиха преследването. Изведнъж пред краката на Носферату зейна кръгъл отвор и той едва не падна в него. От мрака се показа човешка ръка и го подкани да слезе. Вампир пръв се спусна в отвора без нито миг колебание.
— Насам! — извика някой отдолу, докато Носферату се двоумеше — нещо, за което щеше да съжалява през следващите няколко хиляди години. Хор и Амон се появиха с вдигнати за удар копия. Носферату се хвърли в отвора, дърпайки Некхбет със себе си, в мига, когато Хор метна своето копие. Острието прониза китката на Некхбет.
Носферату тупна долу, като се удари болезнено в пода, Претърколи се настрани и се свлече по наклонения страничен тунел, преди да осъзнае, че стиска само отсечената ръка на Некхбет.
— Насам! — подкани го същата фигура от мрака. До нея стоеше Вампир и също му махаше да побърза.
Носферату не помръдваше от мястото си, усещайки как късчето плът в ръката му изстива. Внезапно скочи на крака и протегна ръце нагоре, с идеята да се улови за ръба на отвора и да се покатери в коридора.
— Не! — просъска гласът. Вампир изтича и го хвана за ръцете.
Едва сега Носферату чу дрънкането на метал и стърженето на заострените крака и осъзна, че чудовището е тръгнало след тях.
— От тук — подкани го мъжът и Вампир го дръпна в същата посока. Носферату ги последва в един коридор, наполовина залят с мътна вода.