Гласът на Хаджилил наруши тишината:
— Бихте могли да се върнете след време, когато нещата се променят. Но засега, ако питате мен, най-добре е да напуснете Египет и да отидете колкото се може по-далеч. — Той извади две големи кожени кесии и им ги подаде. — Вътре има злато. Тръгнете на изток през пустинята, докато стигнете Червено море. Там ще наемете лодка, която да ви откара на другия бряг.
— Не зная за него — Носферату кимна към Вампир, — но аз ще се върна.
— Няма да е скоро — поклати глава Хаджилил.
Носферату знаеше, че Наблюдателят е прав. Много вода щеше да изтече, преди да успее да си върне Некхбет.
— Можеш ли да ме отведеш в Пътищата тази вечер?
— Разбери, че е невъзможно да я спасиш — взря се в очите му Хаджилил. — Ще я пазят. Нали видя онова същество, което боговете използваха в Пътищата. Има и други като него.
— Зная това — отвърна Носферату. — Но би ли могъл да ме върнеш в криптата, където бях затворен? Сега е празна. Боговете няма да очакват, че ще се появя там.
— Но защо? — попита го намръщено Хаджилил.
— Щом трябва да чакам толкова дълго, искам да направя същото, което те сториха с нея. Ще ми е нужен черният саркофаг, за да прекарам известна част от времето в дълбок сън.
— Аз също — обади се Вампир. — Трябва да печелим време. Кълна се, че ще отмъстя за сестра си.
Хаджилил обмисли молбата им и кимна.
— Тази нощ. Но сега трябва да се скриете. Ще ви търсят навсякъде.
Носферату погледна към Черния сфинкс.
— Ще дойде ден, когато те вече няма да царстват. — Той се тупна по гърдите. — И тогава аз ще се върна за моята любима.
Вампир също гледаше към мястото, където бе издъхнала сестра му.
— Това е Третата епоха. Епохата на човека. — Той постави длан на гърдите си. — Някой ден ще настъпи нашата епоха. Четвъртата. Епохата на неживите.
2.
Червено море, 8000 г.пр.Хр.
Корабът бе изоставен на милостта на ветровете и Носферату не можеше да сдържи усмивката си, докато наблюдаваше как моряците се молят всяка сутрин на египетските богове, за да им помогнат да завършат безпрепятствено пътуването. Не вярваше, че аирлианските богове ще им помогнат, дори да имаха тази сила. Изглежда обаче молитвите бяха свършили работа, защото вятърът постепенно утихна и се обърна на юг. След два дни напуснаха Червено море и заплаваха из Аденския залив. След още три заобиколиха Сомалийския рог и навлязоха в Индийския океан, но продължаваха да следват африканския бряг.
Носферату прекарваше дните в черния саркофаг, който Хаджилил му бе помогнал да открадне от Пътищата на Росту. Бяха го положили в средата на кораба, а моряците сковаха навес и го покриха със слама. Носферату разгледа внимателно конусовидната корона, но засега реши да не я използва. Не знаеше как се задейства, но точно до нея имаше един сияещ пулт с хексагони. Надписите вътре бяха на старорунически — езика на боговете. Когато вечерта след жертвоприношението тримата слязоха в подземието, откриха пустите крипти. Само саркофазите бяха там — оказаха се изненадващо леки за размерите си. Хаджилил им бе дал сиви наметала, които според него щяха да ги прикрият от металния паяк, но съществото така и не се появи. Носферату предполагаше, че никой не е очаквал да се върнат на това място.
Двамата с Вампир се разделиха мълчаливо пред колибата на Наблюдателя на брега на Нил. Вампир потъна в мрака, поемайки на север, по западния бряг на могъщата река, докато Носферату се качи на един сал и се прехвърли на другия бряг. Носферату знаеше, че Вампир е изпълнен с гняв и омраза към онези, които му бяха причинили толкова много зло, и можеше да си представи какво очаква тях и хората, които им бяха помогнали — стига да му се удадеше възможност. Не беше изключено в сляпата си ненавист да допусне грешка и да бъде заловен от аирлианците. Тогава сигурно щяха да го убият, както постъпиха със сестра му.
На другия бряг на Нил Носферату намери неколцина камилари, с чиято помощ скова носилка за саркофага. После малкият керван потегли към Червено море. Пустинните хора — бедуините, които бяха приели да го откарат, не зададоха никакви въпроси, нито възразиха, когато настоя да пътуват само нощем. Когато най-сетне стигнаха брега, приеха златото, което Носферату им предложи, и изчезнаха в пустинята. Малко след това Носферату нае неголям кораб. Екипажът се прекланяше пред египетските богове поради липса на други, но принадлежеше към едно африканско племе, което не бе чувало нито за аирлианците, нито за техните помощници — жреците.