Носферату погледна към скалите. Над горния им ръб се виждаше слабо сияние — наближаваше зазоряване. Събра последните си сили, издърпа саркофага по камъните и го загнезди в една цепнатина. Натрупа отпред камъни, за да го замаскира откъм океана. След това постави ръце върху пулта и се опита да повтори кода, който боговете бяха въвели в саркофага на Некхбет. Когато привърши с разтреперани ръце, пултът неочаквано блесна. Той пропълзя вътре, постави металните пластини на ръцете и краката си и накрая пъхна глава в короната.
Тъкмо бе приключил, когато в съзнанието му се спусна пелена от мрак.
Платото Гиза, 8000 г.пр.Хр.
С едно бързо движение на кинжала Вампир преряза гърлото на войника. Сграбчи изненаданата си жертва и опря устни в зейналата рана, от която бликаше кръв. Това бе третият войник, когото убиваше от много нощи насам. Не беше чак толкова жаден за кръв, но те бяха египтяни, слуги на боговете и това бе неговото отмъщение.
Вампир бе отказал, когато Носферату му предложи да отплават на юг и там да изчакат по-благоприятен момент. Не можеше да чака. Нуждаеше се от кръв и мъст и смяташе да остане колкото се може повече в Египет.
И трите жертви бяха напуснали укреплението и бяха слезли до близкото село, търсейки вино и жени. Той захвърли тялото на последната жертва от края на пристана в тъмните води на Нил. Не се съмняваше, че изчезването на двама от войниците вече е породило безпокойство сред останалите, третата жертва неминуемо щеше да предизвика някаква реакция.
Трима войници от армията на цяла империя. Дребно отмъщение наистина, мислеше си Вампир, докато крачеше към малката лодка под пристана, в която бе скрил своя саркофаг. В душата му зееше празнина, която цялата кръв на света не можеше да запълни — мъката по Лилит. Двамата бяха неразделни още от майчината утроба. Като деца играеха заедно на брега на Нил, без да подозират каква съдба ги очаква.
Малко след като двамата близнаци достигнаха зрелост, жреците ги отведоха в подземията и ги затвориха в криптата. Но дори тогава двамата пак бяха близо един до друг. Едва когато Лилит издъхна на кръста, той почувства как невидимата връзка в душата му се къса. Сякаш двамата заедно създаваха една пълноценна и уравновесена личност — Лилит даряваше светлината, а той — мрака.
Откъм крепостта долетя протяжният вой на рог. Вампир вдигна глава и забеляза група войници с факли, които се спускаха към селото. Бяха твърде много, за да се бие с тях.
От реката се чу плясък на весла. Той извърна глава и забеляза една лодка, която се спускаше по течението. Мъж, увит с черно наметало, стоеше изправен на носа и гледаше към него. Осем войници с готови за стрелба лъкове се бяха подредили вътре в лодката, стрелите им бяха насочени към Вампир. Други четирима гребяха, обръщайки лодката към него.
Вампир отстъпи назад, когато носът на лодката се блъсна в борда на неговата и двама от войниците се наведоха да ги завържат една за друга. Мъжът с наметалото се прехвърли на неговата лодка. Вампир извади кинжала. Непознатият оголи закривен меч, чието острие проблесна в мрака, но не понечи да нападне, нито стрелците пускаха стрелите.
— Кой си ти? — попита Вампир.
— Аз съм Сянка на тези, които мразиш. Сянката на Аспасия.
Вампир стисна още по-силно дръжката на кинжала.
— Какво е да си сянка?
Мъжът отметна назад качулката. Имаше слабо, бледо лице и черни очи. С другата ръка посочи главата си.
— Нося спомените на Аспасия, бога на боговете. — Той се разсмя. — Или поне на една част от така наречените богове. Аз съм негова Сянка. Получих съобщение от Стража, че имало размирици в Пътищата на Росту, и мисля, че попаднах право при източника на тези размирици. От известно време те търся. — Той вдигна глава и погледна към хълма. — Но… успели сте да убиете Изида и Озирис?
Вампир изпъна рамене.
— Да. — Очакваше всеки миг да се нахвърлят върху него, но Сянката на Аспасия потъна в мълчалив размисъл.
— Интересно — промърмори накрая. — Двама от шестимата, които се криеха в Пътищата, са мъртви. Кой ги караше да се правят на богове? Дано сега си научат урока.
— А ти какво целиш? — попита го Вампир.
— Аз ли? Моята задача е да пазя мира, докато боговете спят. И да спечеля победа за моята страна, ако ми се удаде такава възможност. — Сянката на Аспасия сви рамене. — Аз съм резерва, копие на оригинала. И все пак положението ми е по-добро от твоето.