Сянката на Аспасия заби острието на меча в борда, подпря се на дръжката и огледа Вампир замислено. Лъконосците обаче продължаваха да го държат на прицел.
Вампир чуваше гласовете на войниците, които претърсваха брега, но Сянката на Аспасия не изглеждаше обезпокоен от близостта им.
— Ти си само пешка върху дъската — произнесе внезапно. — Виждам, че те изгаря омраза. Усещам я. Интересно… — Той посочи нагоре по реката, където се намираше Средно море. — Върви. Отнеси омразата си далеч от тук. Подхранвай я. Ще дойде време, когато боговете вече няма да се разпореждат в Египет. — Сетне се наклони напред и едва тогава забеляза черния саркофаг. — Както знаеш, можеш да спиш много дълго време, без да сънуваш. Съветвам те да идеш някъде далеч и там да прекараш известно време в сън. Когато се събудиш, светът вече няма да е същият.
— Но как да го направя? — поинтересува се Вампир.
Сянката на Аспасия се наведе над саркофага и натисна няколко от знаците върху пулта.
— Как мога да съм сигурен, че няма да ме убиеш? — попита го Вампир. — Или да ме приспиш навеки?
— Не можеш — призна Сянката на Аспасия. — Но аирлианците действат много бавно. Ако наистина искаш да си отмъстиш, ще трябва да чакаш дълго време. Промяната ще дойде, но няма да е скоро. Дълбокият сън е един от начините да „ускориш“ този процес. Освен това ще запазиш тялото си младо.
— Защо искаш да ми помогнеш? — зададе следващия си въпрос Вампир, все още стиснал в ръка дръжката на кинжала.
— Това е игра — отвърна Сянката на Аспасия. — Както вече ти казах, ти си само пешка върху дъската. Правиш нещата по-интересни. Може да нося в себе си спомените на Аспасия, но съм друг човек и целите ми са различни от неговите.
— И каква е твоята цел?
— Не ти е работа да знаеш. — Сянката на Аспасия махна с ръка. — Чака те цял един необятен свят. Вземи си омразата и иди да го изучаваш. Направи го по-интересно място. Пак ще се срещнем.
С тези думи Сянката на Аспасия прибра меча и се върна обратно на лодката. Вампир погледна към стрелците — те все още го държаха на мушка. Той се наведе бавно, развърза въжето и оттласна лодката си от пристана. Водите на Нил го повлякоха и той се понесе към Средно море.
3.
Брегът на скелетите, 1450 г.пр.Хр.
Некхбет беше мъртва. Носферату изкрещя и викът му отекна в металния похлупак, за да го блъсне отново в лицето. Тя беше само скелет, проснат вътре в саркофага, с отдавна проядена от времето плът. Червената й коса бе прилепнала върху оголения череп, очите й бяха изсъхнали и сбръчкани в зеещите орбити. Завладян от паника, неспособен да се пребори с клаустрофобията, той размаха отчаяно ръце.
Сън. Кошмар.
Опита се да овладее мислите и чувствата си. Посегна към ключалката и извика отново, този път от болка, когато през процепа нахлу ярка светлина. Замижа и слепешката избута похлупака настрани. Изчака, докато се разсеят ярките кръгове пред очите му. През това време изследваше тялото си. Беше слаб, неимоверно слаб. Прокара пръсти по гърдите си и установи, че ребрата му изпъкват. Нуждаеше се от храна — отчаяно.
Смъкна короната от главата си и металните пластини от ръцете и краката. Посегна към похлупака и го върна на мястото му, като остави съвсем малка цепнатина. Благословен мрак. Нямаше сили дори да отвори капака докрай. Избута го колкото да се измъкне навън и се просна върху каменистия бряг. Полежа няколко минути да си поеме дъх. Камъчетата бяха приятно топли.
Безлюдната местност, в която бе скрил саркофага, досега бе негово предимство, но сега щеше да е недостатък. Носферату се огледа. Освен една самотна птица, която кръжеше в небето, не се виждаха никакви други признаци на живот. Знаеше, че няма да му стигнат силите да се изкатери по скалите, а и се съмняваше да открие нещо интересно зад тях.
Излегнат по гръб върху каменистия бряг, той зарея поглед в небето. Така ли ще свърши всичко? Прокле се, задето не бе обмислил по-внимателно нещата, преди да влезе в саркофага. Но какво можеше да промени тогава? Колко ли дълго бе спал? Доколкото си спомняше — и доколкото успя да разчете руническите знаци, — бе нагласил устройството за 650 години. Струваше му се, че това ще е предостатъчен период да приключи господството на аирлианците в Египет.
Внезапно улови някакъв мирис и ноздрите му трепнаха. Миришеше на кръв, но не на човешка. Не приличаше на нищо, което бе подушвал досега. Завъртя бавно глава, опитвайки се да определи посоката, от която идваше миризмата.