Кръв. Човешка кръв. Докато съпротивата на моряка намаляваше, силите на Носферату растяха. За по-малко от минута той изсмука всичката му кръв до последната капка.
Когато приключи, положи безшумно трупа на пясъка. Погледна към гемията и се замисли за другите двама на брода. Жаждата за още кръв го подтикваше да действа, но си даваше сметка, че се нуждае от тях. Както и те от него.
Наведе се, вдигна още топлия труп и го метна на рамо. Сетне се отправи на юг. Когато стигна скалите, скри трупа в една цепнатина и го затрупа с камъни и клони. После се върна при саркофага и също го замаскира грижливо. Взе парче плат и го усука около главата си. След това зачака зората.
Слънцето скоро изгря и лъчите му проникнаха през плата, но той го предпазваше достатъчно, за да различава очертанията на предметите наоколо, без светлината да дразни очите му.
На сутринта гемията я нямаше. Появи се едва рано следобед. Носферату предполагаше, че двамата останали моряци са търсили другаря си. Когато гемията се приближи, той им помаха от брега и забеляза, че двамата на борда започнаха да спорят. Появата на непознатия ги плашеше, но намаленият екипаж се нуждаеше отчаяно от попълнение. Носферату бръкна в джоба, извади една златна монета и я завъртя така, че да улови светлината на слънцето.
Алчността надделя над страха и мъжете насочиха гемията към брега, като му подвикваха на непознат език. Носферату само размахваше монетата, сочеше себе си и саркофага, после тяхната лодка и накрая поглеждаше на юг. Беше съвсем ясно какво иска. Престори се, че гребе, и това вече окончателно прикова вниманието им, тъй като гемията се нуждаеше най-малко от трима души, за да се движи срещу вятъра — двама на греблата и един на руля.
Моряците хвърлиха котва на десетина метра от брега, но продължиха да спорят. Носферату чакаше. Както и предполагаше, накрая спечелиха алчността и нуждата. Гемията се приближи още. Моряците очевидно му задаваха разни въпроси, но той само размаха ръка пред устата си. След това посочи очите си и слънцето и завъртя глава.
Малко по-късно вече беше на борда, а моряците вдигнаха платната и се отправиха на юг. Единият от тях държеше руля, вторият седна при лявото гребло, а Носферату се настани зад дясното. Очите го боляха въпреки плътното парче плат, с което ги бе покрил. Искаше му се да се скрие под една от пейките и да се наспи, но знаеше, че това може да изнерви моряците.
Същата нощ не можа да спи, а следващият ден бе истинско мъчение. Така продължи още осем дни, през които гребяха или се носеха по вятъра на юг. През цялото време той се вслушваше внимателно в разговорите на моряците, улавяйки от време на време отделни думи и изрази. Постепенно разбра, че са от една страна далече на север, чието име не бе чувал — над Вътрешното море, което мие бреговете на Египет. Силна буря ги бе отнесла далеч на юг. Бяха изгубили цяла седмица, опитвайки се да се върнат, следвайки западните брегове на Африка, където трябваше да се борят с теченията и неблагоприятния вятър. Накрая бяха взели трудното решение да плават на юг.
С въглен Носферату начерта върху дъното на лодката бреговата линия на Африка, доколкото си я спомняше. Нарисува стрелка около най-южния край и посочи на север. Макар да знаеше, че не е истина, опита се да им покаже, че има воден път между Червено и Средно море, откъдето бяха дошли. Едва ли беше необходимо, след като сами се бяха отказали да плават покрай западния бряг.
Две седмици след като се качи на борда, те заобиколиха най-южната точка на Африка и поеха отново на север. Носферату се преструваше, че яде сушеното месо, което му даваха, но тайно го хвърляше зад борда. Очите му постепенно привикнаха със светлината, но въпреки това продължаваше да носи превръзката. Усещаше как гладът му постепенно нараства. Сушата ставаше все по-гостоприемна и зелена и един ден моряците предложиха да спрат до брега и да слязат на лов. Носферату се съгласи, но остана на кораба, а те взеха лъкове и ножове и се отдалечиха навътре. Веднага щом се скриха от погледа му, той също слезе, но пое в друга посока.
Не се наложи да върви дълго. Скоро се натъкна на туземно селце и изчака недалеч от него да се стъмни. Повали първия часовой, който излезе зад оградата да провери защо лаят кучетата.