— Ти ли си Наблюдателят? — попита Носферату. — Уаджет ли си?
Мъжът премигваше сънено.
— Аз съм Каджихи.
— Наблюдател ли си?
— Откъде знаеш…
— Кажи ми какво си видял — прекъсна го Носферату.
— Защо? Кой си ти?
— Тук аз задавам въпросите — просъска Носферату.
— Могат ли да излязат? — Каджихи посочи жена си и дъщеря си. — Ще идат при един приятел. Няма да повикат стражите на фараона, сигурно знаеш защо, след като ти е известно, че съм Наблюдател.
— Фараон? — думата бе непозната за Носферату.
— Този, който управлява тук.
Интересно, помисли си Носферату. Нито един от четиримата богове не носеше това име. Но това не пречеше някой от тях да се е нарекъл по този начин по-късно.
— Човек? Или бог?
Каджихи повдигна рамене и въздъхна облекчено, след като осъзна, че непознатият се нуждае само от информация.
— Твърдят, че е бог, но аз смятам, че е човек. Тъй като предишните фараони живееха колкото простосмъртните, мисля, че отговорът е ясен. Последният фараон например умря от водна треска.
— Колко фараони са царували досега?
— Великият фараон Тутмос, син на Аменофес, е седемдесет и четвъртият подред и четвърти от Осемнадесетата династия.
Седемдесет и четвъртият, помисли си изумено Носферату. Хиляда години властване на човека.
— А боговете? — попита обезпокоено Носферату. — Те къде са?
— Кажи ми кой си ти?
Носферату кимна и даде знак на двете жени да си тръгнат. Пусна и момчето.
— Върви с тях — нареди му и седна на пода, като с жест подкани Каджихи да последва примера му. Бедуините останаха на пост, с оголени оръжия и непроницаеми лица. — Името ми е Носферату.
Очите на Каджихи се разшириха.
— Ти си нежив. Баща ми ми е разказвал за теб. Той пък знаеше от своя баща и така нататък. Мислех, че си само един мит.
— Както сам подозираш, нямаше ме доста време. Когато за последен път видях това плато, на него бе само Черният сфинкс.
— Черният сфинкс! — повтори изумено Каджихи. — За него се говори само шепнешком. Някои казват, че не съществува. Твърдят, че легендата за него се е родила от сегашния Сфинкс.
— Имаше Черен сфинкс и той бе направен не от камък, а от някакъв метал — потвърди Носферату, който си спомни за ужасната смърт на Лилит и Чатха върху главата на Сфинкса. — Много по-красив и изящен от тази каменна скулптура.
— Ти наистина идваш от Първата епоха.
Носферату разпери ръце.
— А сега коя епоха е?
— Осемнайсетата династия от Третата епоха на Египет. Епохата на управлението на фараоните. За Първата епоха се говори като за легенда. Епохата, през която са управлявали аирлианските богове.
Носферату кимна.
— Да, така беше. Виждал съм ги с очите си. Дори убих двама от тях. Толкова по въпроса за боговете. А кой е управлявал през Втората епоха?
— Сенките на боговете, направени по образ и подобие на Хор.
Носферату познаваше добре Хор — един от шестимата аирлиански богове и негов баща.
— И какви бяха тези Сенки?
— Хора с умове на богове, които постоянно се прераждат. Отдавна ги няма, но чух да казват, че един от тях — Сянката на Аспасия, го замествал на Земята, докато богът спял.
Носферату не можа да разбере какво означава последното.
— Значи сега управляват хората?
— Да.
— А какво е станало с боговете?
— Едни казват, че все още са в Пътищата на Росту. Други твърдят, че отдавна са си заминали. Никой не знае със сигурност. Дори жреците, макар да се преструват, че всичко им е известно. Понякога сочат небето, сякаш боговете са там.
Или са дошли от там, поправи го мислено Носферату, спомняйки си за странната жена, Донхад, която го бе освободила.
— А Сенките?
— И тях ги няма, но както ти казах, носят се слухове, че Сянката на Аспасия живее в Синайската пустиня отвъд Червено море. От доста време бил там и чакал.
— Какво чака?
— Никой не знае.
Богове, после Сенки и сега хора. Носферату почувства прилив на страх и надежда. Времето бе работило в негова полза, но колко време бе изминало? Повече от 650 години, това бе сигурно.
— Колко време е изминало от Първата епоха?
— Над шест хиляди години, според архивите на моето семейство — отвърна Каджихи.
Шест хиляди години! Носферату се сви, сякаш го бяха ударили в гърдите. Малка грешка в знаците на таблото и ето докъде го бе довела. Дали Некхбет е още жива? Имаха ли някакво влияние аирлианските богове върху царуващите фараони?
Насочи показалеца си към Каджихи.
— Искам да ме отведеш в Пътищата на Росту. Трябва да взема нещо оттам.