— Пътищата се охраняват строго. Боговете може и да са заминали, но има други, които изпълняват стриктно повелите им. Онези, които чакат. Водачите. Те пазят аирлианското примирие. Няма да позволят на никого да го наруши.
Светът наистина се е променил, помисли си Носферату. Шест хиляди години! Дори Некхбет да е още жива, дали е запазила разсъдъка си? Възможно ли е някой да оцелее в положение като нейното?
— Какви са Онези, които чакат? А Водачите?
— Онези, които чакат са като теб, ако е вярно, каквото са ми казвали. Получовеци, полубогове. Те служат на бог Артад. Никога не съм виждал някого от тях, но според съгледвачите ми те продължават да действат. Водачите служат на бог Аспасия. Те са хора, но са готови да се подчиняват фанатично и до смърт на заповедите на боговете. Както ти казах, смята се, че Сянката на Аспасия е някъде наблизо и ги управлява. Говори се, че е свирепо същество, без капчица жал към хората.
Носферату се почеса по главата. Дори скрити, аирлианските богове пак продължаваха да дърпат конците.
— Ще можеш ли да ме отведеш в Пътищата?
— Опасно е. Освен това ще е в разрез с кодекса на Наблюдателя.
— Преди много време един друг Наблюдател ме отведе в Пътищата — рече Носферату. — Тогава вярваше, че това е част от дълга му. — Замълча, оставяйки на Каджихи да обмисли думите му. — Нека го кажа иначе. Ако не ме отведеш, ще убия теб и семейството ти и с това ще сложа край на Наблюдателите. Какво казва твоят кодекс по този въпрос?
— Защо са ти притрябвали Пътищата?
— Там е моята любима.
— Не те разбирам — сбърчи озадачено вежди Каджихи.
— Годеницата ми. Тя е заровена там. Обещах, че ще се върна и ще я спася. Само че съм закъснял. Страшно много съм закъснял. Няма да нарушиш никакъв кодекс, ако ме отведеш в Пътищата на Росту. — Носферату се изправи, извисявайки се над Наблюдателя. — Имам огромно търпение, страдал съм много и съм пътувал надалеч, но напоследък търпението ми е на изчерпване. Отведи ме където ти казах. Още сега!
Каджихи скочи на крака и отстъпи уплашено назад. Бедуините го наобиколиха.
— Пътищата са опасни — повтори той. — Бил съм там само за няколко минути. Не зная дали ще мога да намеря…
— Аз ще я намеря. Ти само ме отведи. Зная, че един от входовете е под водата. Този, който гледа към Нил. Другият е в подножието на Черния сфинкс. Има ли трети вход?
Каджихи кимна.
— Да. Има още няколко. Единият е под каменния сфинкс, зад статуята на Хор, но аз не мога да вляза оттам. И друг има, през Голямата пирамида.
— Знаеш ли го къде е?
Каджихи кимна.
— Води ме. Веднага. И без повече приказки, Наблюдателю. Ако не ме заведеш, ще те убия. Теб и цялото ти семейство.
Каджихи постоя неподвижно няколко минути, сетне се прегърби и отпусна рамене. Сграбчи едно сиво наметало и го хвърли на Носферату. С другото се заметна. Даде по едно и на двамата бедуини.
— Слагайте ги и ме последвайте.
Излязоха отвън, заобиколиха каменния храм, свиха наляво и поеха към Голямата пирамида, като се придържаха към сенките на високите стени. Най-сетне стигнаха купчина камъни в подножието на пирамидата.
Докато вървяха, Носферату се замисли за Вампир. Дали е жив след толкова много години? Ако е така, къде се намира? Все още ли е изгарян от силен гняв?
— Какво е станало тук? — попита Носферату, сочейки купчината камъни. Каджихи спря.
— Според архивите на Наблюдателите, малко след построяването на Голямата пирамида от фараон Хуфу той наредил да смъкнат каменната облицовка. Освен това избил всички, които влизали вътре — принесъл ги в жертва на боговете.
— Не виждам смисъл — да рушиш нещо, което си построил.
Каджихи сви рамене.
— Такива са прищевките на боговете и фараоните. Простосмъртните едва ли биха ги разбрали. — Той посочи един тъмен отвор, петдесетина крачки по-нататък. — Ето там е.
— Има ли охрана?
— Отвън не. Няма нужда. Страхът гони хората надалеч. Вътре обаче има постове, за онези, които сглупят да влязат. Прави, каквото правя аз, ако искаш да оцелееш.
Носферату си спомни странния метален паяк, който бе убил Мосеги. Ръката му посегна неволно към кинжала, макар да знаеше, че с това оръжие едва ли би могъл да спре металното чудовище. Когато преди много години се бе върнал долу за саркофага си, Хаджилил му бе казал, че сивото наметало може да го скрие от чудовището. Надяваше се, че това е истина.
Каджихи се изкатери по каменните блокове към тъмния отвор, а Носферату и двамата бедуини го последваха.