След десетина дни гората остана назад, в пояса на растителността. Смени я съвсем гол и пуст терен, ако се изключеха редките храсталаци, вкопчени в скалните пукнатини. Почти през цялото време се придвижваше като в мъгла и виждаше само няколко крачки пред себе си. Неведнъж се наложи да се връща обратно, за да избира по-подходящ маршрут. На два пъти дори изостави саркофага на Некхбет и се спусна обратно, за да се нахрани с кръвта на тукашните жители. Всеки път губеше поне по три-четири дни.
Скоро стигна до снега, чиято белота го заслепяваше, но поне стана по-лесно да тегли саркофага. И това бе до време, тъй като планината ставаше все по-стръмна и вече се налагаше да пълзи нагоре стъпка по стъпка. Когато осъзна, че е невъзможно да продължи, спря и отдели цял един ден, за да си отдъхне. Същата нощ тръгна да оглежда околностите. Откри малка пещера, дълбока само двайсетина стъпки и висока половин човешки бой. На следващата нощ премести саркофага в пещерата. Настани се до него и се уви в дрехите, които бе взел от своите жертви. Беше изморен, а и гладът му отново растеше. Но не искаше да си тръгва. Макар да бе спал хиляди години и някои неща да се бяха променили, светът все още бе негостоприемно място за него и Некхбет. Колко още години трябваше да изминат, преди да могат двамата да заживеят спокойно?
Носферату почувства, че сърцето му е сграбчено от болезнените окови на самотата.
Прекара още едно денонощие край саркофага, докато накрая осъзна, че е време да си тръгва. Изправи се, но преди да излезе, се наведе и положи длани върху студения метал. Докосна леко с устни похлупака, изпращайки прощална целувка, след това се измъкна от пещерата и затрупа входа й с камъни.
— Ще се върна — произнесе шепнешком, след като приключи. После пое надолу, оставяйки саркофага с любимата си високо на планинския склон.
5.
Египет, 671 г.пр.Хр.
Вампир не сваляше поглед от кълбетата сивкав дим, които се издигаха в нощния въздух. Хоризонтът отвъд платото Гиза аленееше от стотиците пожарища, разпалени от нашествениците. Дори от такова разстояние се чуваха съвсем ясно виковете на ранените и молбите за пощада на пленниците преди масовата екзекуция, която готвеха асирийците.
Третата епоха на Египет бе към своя край.
Вампир знаеше, че в други райони на царството все още се водят сражения. Тахарка, третият фараон от двайсет и петата династия, все още държеше под свое командване известни сили, които отстъпваха на юг, продължавайки войната, бушуваща вече петдесет години и обхващаща всички земи между Палестина и Етиопия. Цареше хаос, изглежда за Вампир най-сетне бяха настъпили благоприятни времена.
Той пое тичешком през пясъчните дюни на изток към платото. От известно време следваше западния фланг на асирийската армия, стараейки се да се прикрива сред пясъците на пустинята и същевременно да е достатъчно близо до Гиза. Надяваше се сред цялата тази бъркотия да остане незабелязан от Сянката на Аспасия.
От върха на следващата дюна се разкри чудесна гледка към платото. Трите пирамиди се виждаха съвсем ясно — озарени от пожарите на подпалените колиби. Вампир се насочи право към реката, но къщата на Наблюдателя се оказа празна. Взе едно сиво наметало от закачалката до вратата и напусна къщата, като пътем се загърна. Изтича при брега на реката и тръгна покрай мътните й води, озъртайки се за дървения пристан. Веднага щом го зърна, спря и потърси достатъчно голям и тежък камък. Намери един, сграбчи го в прегръдките си и скочи в реката.
Тежестта веднага го повлече към дъното. Виждаше достатъчно добре дори в тъмните води на реката и скоро забеляза входа към Пътищата на Росту. Пусна камъка и заплува към отвора, но водата се вливаше в него с такава сила, че засмука и него. Продължи да следва течението, удряйки се от време на време в гладките каменни стени.
Малко по-нататък разпери ръце и крака и се запъна в тунела. Пръстите му напипаха някаква пукнатина и той се закрепи за нея. Трябваше да приложи цялата си сила, за да удържи на бясното течение на водата и да успее да се вмъкне в един страничен тунел. Когато най-сетне пропълзя в него, установи, че тук водата е почти неподвижна. Спря да си поеме дъх, сетне продължи навътре. След още известно време стигна до малка площадка, която вероятно бе на нивото на повърхността на реката. Изтегли се върху нея и се озърна. Цареше почти пълен мрак, но въпреки това изостреното му зрение долавяше и най-малката подробност. Намираше се в подземна камера с дължина двайсетина стъпки и тъмен отвор на врата на отсрещния край. Вампир закрачи към вратата, оставяйки след себе си мокра следа. Нататък следваше коридор. Долови миризмата на хора и неволно ускори крачка.