Наблюдателят и семейството му се бяха разположили в един от страничните входове на Голямата пирамида, затиснали изхода към повърхността с каменна плоча. Бяха се сгушили в мрака и не видяха, нито чуха, че се приближава. Той обаче ги забеляза отдалеч — старец, старица и двамата им големи синове. Нямаше никакво желание да преговаря. Пристъпи насред семейството, сграбчи стареца и му разкъса шията.
В коридора отекнаха писъци. Един от синовете се опита да запали факла, докато майката и другият син крещяха уплашено. Когато пламъците блеснаха, те озариха Вампир — с окървавени устни, стиснал в ръцете си още потръпващото тяло на стареца. Вампир захвърли тялото на пода и изгледа тримата му оцелели роднини.
— Ще ви избия всички до един, ако не ме отведете където искам.
Младият мъж с факлата извади кама и се нахвърли срещу Вампир. Движейки се далеч по-бързо, отколкото младежът предполагаше, Вампир изтръгна оръжието от ръцете му. Удари го с разтворена длан в гърдите, отпращайки го назад. Факлата изхвърча и тупна на пода. Другият син на Наблюдателя се наведе и я вдигна.
— Ти си едно от онези същества — промълви падналият младеж. — Неживите. — Той погледна окървавеното тяло на баща си. — Татко ни е разказвал за теб. — Младежът се надигна и се обърна към майка си и брат си. — Останете тук. Скоро ще се върна.
Старицата дори не го чу. Беше се проснала върху трупа на мъжа си и го оплакваше тихо.
— Как се казваш? — попита Вампир по-големия син, докато двамата бавно се отдалечаваха по коридора.
— Каджин от рода Каджи. Наблюдател.
— Твоите сънародници са като плъхове.
— А ти за какъв се мислиш?
Вампир не си направи труда да отговаря.
— Искам да зная къде спят боговете. И къде държат Граала.
— Не можеш да стигнеш до Граала. Ключът изчезна много отдавна. А мястото, където спят боговете, се охранява от едно ужасно създание. И там не можеш да влезеш.
— Нищо. Отведи ме първо при Граала.
Каджин сви рамене. Продължиха да вървят навътре в тунела, като Каджин тихо броеше крачките и напречните тунели. След известно време спря и се обърна към една от стените. Постави медальона, който носеше на шията си, в една почти незабележима цепнатина в стената. Миг по-късно пред тях се отвори скрита врата.
Каджин и Вампир влязоха през отвора. Вампир спря на тясната площадка, откъдето се виждаше грамадна подземна кухина. Светлина, толкова силна, че дразнеше болезнено очите, струеше от спуснатата от тавана сфера. До отсрещния край на кухината имаше повече от хиляда разкрача. Вампир веднага позна къде се намира. И друг път бе идвал тук, но тогава нямаше таван, а отгоре се виждаше черно небе, обсипано със звезди. На стотина стъпки под него лежеше онова, което тогава все още бе под открито небе: Черният сфинкс.
— Залата на познанието — обяви спокойно Каджин. — Граалът е вътре в нея. Кивотът и мечът обаче ги няма.
— Кивотът? И мечът? Кой ги е взел?
— Когато израилтяните се вдигнаха на бунт, тук дойдоха мъж и жена. Те знаеха за тунелите. Успяха да проникнат в Черния сфинкс, тъй като носеха ключ. Взеха кивота и Граала, а също и меча Екскалибур, после си тръгнаха, присъединявайки се към останалите израилтяни, в тяхното изгнаничество или както те го наричат — Изход. Четирийсет години по-късно тук се появи друг член на нашия орден, който носеше със себе си Граала. Постави го обратно в Сфинкса, но си замина, без да ни предаде ключа. Нищо повече не зная.
Вампир не бе чувал досега за кивота и меча Екскалибур. Предполагаше, че мъжът и жената, дошли тук, са същите, които го бяха освободили преди много години — Донхад и Гуалкмай. Вероятно отново се опитваха да разбунят духовете на хората, политика, която Вампир разбираше твърде добре. Жената бе споменала, че мрази аирлианските богове, а това съвпадаше с чувствата и мислите на Вампир.
Издялани в скалата стъпала водеха към площадката, на която се издигаше Сфинксът. Лапите му се простираха почти на шейсет стъпки пред главата, която пък се издигаше на седемдесет стъпки от пода. Дължината на тялото бе сто и осемдесет стъпки, което, заедно с лапите, правеше обща дължина от близо триста стъпки. Между предните лапи стърчеше статуя с височина около два метра, която Вампир познаваше добре — беше статуята на Хор, един от шестимата аирлиански богове.