Носеха се слухове за някакво същество, което притежавало божествени сили, но приличало на човек, наричано Ал-Иблис — то обитавало планината и околностите и понякога се отправяло на път за Египет и други далечни страни.
Дълбоко в недрата на Джабал Моса, която след няколко века християните щяха да прекръстят на планината Синай, живееше Сянката на Аспасия, познат на тукашните жители като Ал-Иблис. В жилите му не течеше аирлианска кръв и заради това се налагаше да се връща през определено време, равняващо се на един човешки живот, в планината Синай, за да получи ново тяло, а умът му да бъде прехвърлен в него, „прераждайки“ се отново.
Сянката на Аспасия съхраняваше спомените си с помощта на един малък прибор, който висеше на шията му и носеше изображението на две протегнати за молитва ръце. Наричаше се ка-огърлица, чиято цел бе да записва всичко, на което става свидетел — до най-малката подробност. В случай че по някаква причина го застигнеше смърт, в планината Синай вече го очакваше следващото тяло, със спомени, съхранявани от стража-компютър и датиращи от последното му идване в подземията. Ако не се завърнеше до една година, новото тяло щеше да бъде „възкресено“ и да получи пълния комплект от спомени на Сянката на Аспасия, с изключение на събитията, станали след последното му идване в подземната лаборатория.
Малко след като се разнесе тревожният сигнал на алармата, стражът-компютър го информира за проблеми в Египет — някой бе проникнал в Пътищата на Росту. Но в момента Сянката на Аспасия имаше други, по-неотложни задачи. Току-що се бе завърнал от едно пътешествие из Средиземноморието, целящо да го запознае с постиженията на гръцката цивилизация. Беше дълбоко впечатлен от постиженията на хората, но знаеше, че ще минат много векове, преди да могат да мерят сили с аирлианците. За нещастие по време на пътуването, докато пресичаше някакъв проход в Анадола, бе паднал от гърба на едно муле, бе си ударил лошо гърба и сега го измъчваше постоянна болка.
Сянката на Аспасия се приближи към стража-компютър — златиста пирамида, положена в една от най-дълбоките камери на подземията — и седна на стола пред този странен предмет. Сиянието на пирамидата се усили и постепенно го обгърна. Болеше го цялото тяло, не само от падането, но и от артрита и другите изменения, станали с тялото му с напредването на възрастта. Въпреки това изслуша доклада за последните събития в Египет, както и данните от другите наблюдателни уреди на аирлианците.
Явно по време на краткото му отсъствие бяха настъпили големи промени.
Асирийците бяха свалили фараона и бяха завладели земите му. Вампир бе проникнал в Пътищата и бе изключил четирите саркофага с аирлианските богове. Сянката на Аспасия не беше никак изненадан от постъпката му. Вампир бе движен единствено от неистовото си желание за мъст и рано или късно това трябваше да се случи. Шестимата аирлианци бяха нарушили някои от дадените им навремето инструкции. Бяха оставени в Египет, за да построят пирамида, която да послужи като космически фар, а не да се представят за богове. Останалите четирима бяха потънали в продължителен сън след близо две хиляди години на властване малко след бунта на неживите и убийството на Изида и Озирис.
Планът с пирамидата се бе провалил. Вместо да изпратят сигнал на аирлианците, те бяха привлекли техния смъртен враг — една космическа раса, наричана Рояка. Аирлианците бяха наредили незабавно да бъде смъкната облицовката на пирамидата, която изпращаше мощен радарен сигнал в космоса. След това никой вече не се нуждаеше от четиримата аирлианци, спящи в недрата на платото Гиза и Сянката на Аспасия не изпитваше никакво съжаление заради смъртта им.
Сянката на Аспасия притежаваше спомените на самия Аспасия и отпечатъка на неговата личност, но върху тях бяха насложени хилядолетия трупан от самия него опит като човек. Отдавна не беше вече онзи, когото бяха създали аирлианците. Притежаваше собствено съзнание — опасен инструмент за някой, предназначен да бъде само сляпо оръдие. Даваше си сметка, че дължи съществуването си на една определена цел и че веднага щом тази цел бъде изпълнена и спящият на Марс Аспасия се пробуди — или се събуди спящият под хълма Циан Лин в Китай Артад, — войната ще бъде подновена, една от двете страни ще спечели и от него вече няма да има никаква нужда.
Сянката на Аспасия знаеше, че ако спечели Артад, той е обречен. Ала не се съмняваше, че съдбата му ще бъде предрешена и в случай, че победата е на страната на Аспасия. Каквото и да се случеше, перспективите пред него бяха мрачни. Още една причина да не се впуска в преследване на оцелелите неживи. Те бяха неизвестната величина, която не само щеше да направи играта по-интересна, но и добавяше потенциални съюзници, в зависимост от това как щяха да се развият събитията в бъдеще. Ако не на друго, винаги би могъл да разчита на омразата им към Артад.