Детето се притисна към нея, поемайки топлината й.
Тя дори не забеляза, когато устата му се разтвори и тънички зъбки се впиха в шията й.
6.
Африка, 355 г.пр.Хр.
Този път Носферату бе подготвен по-добре, тъй като си бе взел поука от предишното пробуждане. Вместо да излезе веднага и да обикаля слепешката навън, той отмести съвсем леко похлупака на саркофага и остана да лежи вътре, в очакване да долови миризмата на живо същество. Измъкна се едва когато недалеч от него кацнаха няколко птици. И този път топлата кръв му подейства освежаващо, но трябваше да плати със стомашно неразположение, тъй като живителната течност не беше човешка.
Поукрепнал, но с незадоволен апетит, той пое на север покрай брега. Знаеше, че в сегашното му състояние все още е опасно да навлиза във вътрешността на Африка. Едва бе успял да се добере до Брега на скелетите, след като бе оставил Некхбет в планината. Когато се спусна от склоновете, озова се в пустиня, след това в гъста джунгла и накрая, близо до брега, в безводна и безлюдна страна.
Беше нагласил саркофага приблизително за хиляда години, но не виждаше никаква съществена промяна в обкръжаващия го пейзаж. Изглежда бе избрал идеалното място, където да остане необезпокояван от никого, но същевременно това означаваше, че ще му е трудно да си намери храна.
Не виждаше никакви кораби да плават край брега. Най-сетне се появи рехава крайбрежна растителност и не след дълго той приближи първото село. Същата нощ уби двама — момче и момиче, излезли в джунглата да правят любов. Набрал сили, продължи с ускорено темпо и достигна мястото, където някаква огромна река пресичаше скалистия бряг, изсипвайки тонове кална вода в океана. Носферату почти не можеше да види отсрещния бряг на реката.
В сравнение с Конго Нил бе малък поток. Но въпреки това Носферату почувства носталгия по сините води на реката на Египет. Изведнъж го споходи видение на тъмнокоса жена, която го държи в ръцете си и му говори усмихнато. Той бе съвсем малък, почти бебе. Знаеше, че тя го обича. Жалко, че не помнеше нищо повече от онзи живот. Чувстваше се най-самотното същество на земята. Некхбет спеше дълбоко в своя саркофаг в планинската пещера. Вампир се бе запилял някъде, също и другите неживи.
Носферату изпъшка. Бяха му отнели всичко, на което държеше. Ноздрите му затрептяха. Кръв. Човешка кръв! Мирисът идваше отдясно, откъм течението на реката. Обърна се в тази посока и се запромъква през джунглата като призрак. Въпреки че беше нощ, виждаше съвсем ясно.
Скоро стигна до едно село. Беше заобиколено с гъста ограда от бодливи храсти, единственият вход се охраняваше от въоръжен с копие младеж. Носферату се затича напред, прескочи оградата и в следващия миг се нахвърли върху младия часовой. Зъбите му разкъсаха податливата плът и отдолу бликна топла кръв. Въпреки че артерията продължаваше да бълва фонтани от червена течност, той вдигна глава и се огледа. Към него се приближаваше друг войн, с насочено копие. Носферату скочи, отби удара, метна се на гърба на противника и му разкъса шията. Войникът изкрещя, но звукът стана гъргорещ, когато зъбите на Носферату се впиха в гръкляна му.
От вратите и прозорците на колибите надничаха бледи, изплашени лица. Мъжете го наблюдаваха с изцъклени очи. Жените се спотайваха зад тях, стиснали децата в обятията си.
— Елате де! — прикани ги Носферату, разперил окървавените си ръце. — Елате и ме хванете. — Дори не си даде сметка, че говори на езика на боговете и че те едва ли щяха да го разберат. Жестовете му бяха достатъчно красноречиви.
Никой не отвърна на предизвикателството му. Всички останаха вътре, стиснали оръжия, огласяйки околностите с проклятия и гневни викове.
Възбудата му постепенно се уталожи. Той отстъпи предпазливо назад и потъна в гората. Намери една малка дупка на брега на реката и се свря в нея, като се покри с листа. Остана да лежи там, докато слънцето извървя своя път по небосвода, като се унасяше в неспокоен сън. От време на време се събуждаше, разтреперан и облян в пот. С падането на нощта напусна тясното си леговище и тръгна да търси брод през реката. Когато наближи селото, което бе нападнал предишната нощ, забеляза, че входът се охранява от цял отряд войни, които бяха запалили грамаден огън. Веднага щом заобиколи селото, се натъкна на издълбани от дънери на дървета пироги. Избра една и я избута в тинестата крайбрежна вода. Сграбчи греблото и започна да гребе, премигвайки от стичащата се в очите му пот.