След няколко минути забеляза, че течението е твърде силно и го отнася към морето. Опита се да гребе по-енергично, но ръцете му скоро отмаляха. Боляха го всички мускули, тялото му гореше от вътрешен огън. Уплаши се, че някой от тези, чиято кръв бе пил, е бил болен. Изтри с разтреперани ръце лицето си, мъчейки се да спре потоците от солена пот.
Когато погледна отново, осъзна, че течението ще го надвие. Щеше да се озове в океана далеч преди да се добере до отсрещния бряг. Погледна през рамо и откри, че брегът, от който бе тръгнал, също е останал твърде далеч. Остави греблото на дъното и се сви на кълбо, покосен от нов пристъп на горещи, болезнени конвулсии.
Когато се свести, изпитваше още по-силна болка. Първите лъчи на слънцето озаряваха ръба на пирогата и когато отвори очи, те го заслепиха. Не чуваше никакви звуци от сушата — нито вятър сред листата, нито песни на птици или бълбукане на крайбрежно течение.
Въздухът бързо се стопляше. Носферату знаеше, че няма кой знае какъв избор. Сграбчи единия край на пирогата и го дръпна, преобръщайки лодката върху себе си. Когато изплува отново, издълбаният корпус бе над главата му и го прикриваше от слънцето.
Денят бе много дълъг. На няколко пъти Носферату усещаше, че нещо се отърква в краката му, но се размина само с това. Когато се стъмни, той отново изправи пирогата, покатери се вътре и се отпусна изнурено на пода. Едва след като си пое дъх надигна глава и се огледа. Във всички посоки виждаше само океанска шир. Нямаше никаква представа накъде може да е сушата.
Изтегнат по гръб, Носферату разглеждаше разсеяно звездите, стараейки се да си пести силите. Даде си сметка, че за първи път поглежда към звездите — нещо странно за нощно същество като него. Когато бе малък, често му повтаряха, че от звездите са дошли боговете. По-късно Донхад спомена същото нещо. Възможно ли бе да е истина? Ако тези източници на светлина наистина се намираха на огромни разстояния, нищо чудно да са големи като слънцето.
Носферату прокле както звездите, така и боговете, дошли от тях, когато небето на изток започна да порозовява. Започваше още един тежък ден. Изчака до последния момент, преди да обърне пирогата и да се скрие под нея.
Този ден за пръв път си помисли колко ще е приятно да се остави дълбините да го погълнат. Единственото, което му даваше сили да продължи, бе мисълта за Некхбет.
Но на осмия ден и тази мисъл взе да избледнява. Беше неимоверно изтощен и отчаян. Когато същата вечер се покатери в пирогата, отново бе заобиколен само от вода и звезди.
Боговете го бяха дарили с живот, движени от своите егоистични цели. В продължение на триста години бяха изсмуквали същия този живот от него за удоволствие. След като им избяга, беше се крил като изплашено дете в продължение на повече от хиляда години.
Защо?
Какъв бе истинският смисъл на живота? Каква бе целта на боговете? Защо постъпваха така с другите живи същества?
Носферату премигна. На хоризонта зад него се появи бледо сияние. Загледа се натам, в продължение на цяла минута, после вдигна греблото и започна да гребе. В началото му се стори, че сиянието отслабва, но скоро си даде сметка, че дори става по-ярко. След още десетина минути забеляза пламъци, които се издигаха към нощното небе, и различи очертанията на брегова линия. Съвсем близо до брега тревиста равнина бе обхваната от пожар. Носферату видя стада от животни, които препускаха уплашено, опитвайки се да се измъкнат от пламъците. А на самия бряг ги очакваха десетина войни, вдигнали копията за удар.
Носферату почувства, че гладът му се усилва.
Предишната нощ му предостави истински пир. След като се нахрани, Носферату тръгна покрай брега на север. Растителността тук бе тревиста, джунглата бе отстъпила място на тучни равнини. На няколко пъти съглежда селца в далечината, но ги заобикаляше, дочувайки лая на кучетата.
През следващите десетина нощи успя да се нахрани още два пъти. Тревата постепенно отстъпи място на скалиста пустиня и рано една вечер, малко след като бе тръгнал на път, той зърна двуетажна каменна кула, вдигната върху издаден в морето нос, който заграждаше естествено пристанище. В залива бяха завързани няколко кораба. Досега не беше виждал такива — с извит и издигнат нос и висока мачта в центъра. Бяха сковани от дъски, а не от трупи и по размери можеха да се мерят с баржите, с които египтяните караха камъни по Нил.
Светлинки блещукаха в прозорците и на двете нива на кулата, а на върха стояха часовои с лъкове. Когато се приближи, Носферату забеляза, че в подножието на кулата има още няколко каменни сгради. Малко след това дочу гласове откъм постройките. Спря, за да обмисли положението. Беше гладен, но не и изтощен. А тези хора разполагаха с кораби. Той се загърна по-плътно в наметалото и продължи нататък.