Един от часовоите го забеляза и нададе предупредителен вик. Носферату застина и вдигна ръце, разперил пръсти, за да покаже, че не е въоръжен. Откъм кулата дотичаха още няколко души, въоръжени с мечове. Говореха на непознат език, но Носферату им отвърна с универсалния жест на разбирателство, като извади няколко златни монети и им ги подаде.
Мъжете го отведоха в една от къщите и му предложиха храна и вода и той се престори, че утолява жаждата и глада си. Вниманието му привлече една опъната на стената кожа. Върху нея бе изрисувана карта. Забелязали любопитството му, мъжете го отведоха при картата.
Един от тях посочи точка, близо до долния край на картата, която вероятно показваше сегашното им местоположение. Носферату постави пръст на същото място, после го прокара нагоре към Средното море, покрай северните брегове на Африка до мястото, където се вливаше Нил. Накрая посочи гърдите си.
Мъжът кимна. На свой ред посочи едно място над Египет, после себе си и произнесе:
— Финикия.
Носферату не бе чувал никога за тази страна, но знаеше, че много неща ще се променят, докато спи в саркофага. Надяваше се скоро да открие до каква степен се простират тези промени. Извади кесията, разклати я, за да подрънка с жълтиците вътре, и отново посочи Египет.
Мъжът се намръщи и извика един от останалите. Този, който се приближи, имаше обветрено лице на стар моряк. Лицето му бе разсечено от белег, който изчезваше под яката на мръсната му риза. Първият посочи Египет, произнесе нещо и кимна към Носферату.
Морякът поклати глава и се изплю презрително. После опря пръст на едно място в морето на север от Египет. Изглежда отиваха там и спореха как да постъпят с него. Е, поне мястото бе далеч по-близо до Египет, отколкото бе сега. Носферату отвори кесията и подаде няколко жълтици на стария морски вълк.
Гърция, 354 г.пр.Хр.
Макар че според легендата при Термопилите бяха загинали триста войни до последния човек, отбранявайки Огнените порти през 480 г.пр.Хр., точният им брой бе 299. Действително триста спартанци бяха поели с цар Леонид срещу Ксеркс и неговата армия от сто и петдесет хиляди войници, пресрещайки ги в тесния проход. Спартанците бяха издържали четири дни, което бе позволило на останалата част от града-държава да мобилизира нови войски и по-късно да изтласка нашествениците. Истински подвиг, възпят в песен, която се носеше от уста на уста не само в Спарта, но и в цяла Гърция.
Но имаше един човек, който знаеше цялата истина за тези триста войни. Сто двайсет и пет години бяха изминали от легендарната битка, а той все още крачеше по земята. Бе последният от тристата войни, но не беше човек. Стоеше на полето край Спарта, също както преди много години, когато армията се готвеше за онази битка, и както много пъти след това.
Вампир се бе сражавал при Термопилите, удържайки на вражеския натиск до последния възможен миг, преди да се изгуби в нощта, оставяйки другарите си на милостта на персийските мечове. Дори сега, години по-късно, не виждаше смисъла на тази героична постъпка. Да, тя бе довела до крайната победа на градовете-държави, но малко след това същите тези градове се бяха счепкали помежду си в първата и втората Пелопонески войни. Войниците, сражавали се рамо до рамо срещу персийците, се бяха изправили един срещу друг.
Такава бе човешката природа — глупава и късопаметна.
Вампир остана в Спарта, защото това бе първото място, където се чувстваше добре сред хората. За всички останали жители на Гърция Спарта оставаше една голяма загадка. Докато изкуството процъфтяваше навсякъде, в Спарта на почит бяха само военните умения. Всички усилия на държавата бяха насочени към поддържането и усъвършенстването на нейната армия. От 404 до 371 г.пр.Хр. Спарта владееше по-голямата част от територията на Гърция, въпреки че противниците й бяха многобройни. През последните петнадесет години обаче властта й бе отслабнала и голяма част от териториите — изгубени.
Спарта се намираше в югозападната част на полуострова, свързана с останалата част от Гърция чрез тесен провлак. Вампир стигна до там, след като напусна тайно Крит преди хиляда години. Беше скрил саркофага си в една пещера на южния бряг на Пелопонес, където бе прекарал петстотин години в дълбок сън, надявайки се, когато се събуди, споменът за неговото управление в Крит да е само легенда.