След като обиколи цяла Гърция и я намери процъфтяваща и цивилизована, той избра за свой нов дом Спарта. Към това решение донякъде го подтикна и чувството му за хумор — местните жители твърдяха, че са потомци на Лакедемон, син на бог Зевс. Освен това, благодарение на безразличието към хората от най-долната класа, не беше никак трудно да утолява глада си, без да поражда нежелано безпокойство. Имаше спартиати, които можеха да се сражават и гласуват; периокой, или свободните, които нямаха право на глас, но им се позволяваше да умрат за родината, и илоти, които макар да не бяха роби, се намираха в почти същото незавидно състояние и които Вампир бе избрал за свои потенциални жертви.
Три редици спартански войни бяха подредени пред храма Хеленион, готвейки се да тръгнат на война срещу Пилос, на западния бряг на Пелопонес. Беше малко преди зазоряване. Вампир бе участвал в толкова много сражения, че отдавна бе изгубил представа за истинската причина на тези нескончаеми войни. Шест пъти през последните няколко века бе сменял личността си, всеки път намирайки си място сред командващите офицери, благодарение на бойните си подвизи, а не на семейни връзки, както правеха останалите.
Актон, военачалникът на армията, се отправи по пътя, който водеше на запад, и жените подхванаха химн във възхвала на бога на победата. От трибуните ги гледаха момчетата от агогата — казармата за подготовка, — които бяха твърде млади, за да вземат участие във военните действия. Личеше си, че едва си сдържат сълзите.
Предстоеше още едно сражение. С течение на времето Вампир бе започнал да ги харесва. Беше се прочул с бойните си умения не само в Спарта, но и из цяла Гърция. Смятаха го за неуязвим и нямаха нищо против странното му поведение. Никога не се появяваше през деня, освен по време на сражение и тогава бе напълно скрит от ризницата и наметалото си, така че дори очите му не се виждаха. Беше обяснил, че кожата му е твърде чувствителна към светлината, и те го приеха като поредната му чудатост.
И този път, веднага щом слънцето се показа на хоризонта, Вампир напусна колоната и изчезна в гората край пътя.
Атина, 354 г.пр.Хр.
Това бе най-лесното пътуване от всички скитания на Носферату. Финикийският кораб имаше долна палуба, на която можеше да спи необезпокояван през целия ден. Големите платна и умението на екипажа им осигуряваха бързина, на каквато въобще не се бе надявал. Плаваха дори нощем и след осем дни спряха на друг подобен пост като този, край който се бе появил Носферату. Тук попълниха запасите си от прясна вода и храна, отпочинаха един ден, след което продължиха. Разположението на тези постове на относително еднакви разстояния говореше за постоянно действащ морски търговски маршрут. Обикновено Носферату излизаше на лов малко преди да напуснат поста, взимаше поредната си жертва и после скриваше трупа така, че да не може да бъде намерен. Потегляха на път, преди някой от поста да забележи изчезването, макар на два пъти това да бе станало преди да вдигнат платна. Втория път Носферату почувства, че финикийският капитан подозира нещо, но още няколко жълтици потушиха съмненията му.
Въпреки това Носферату се стараеше да не спи дълбоко през деня от страх да не бъде нападнат от екипажа. Скоро се научи да пребивава в полусънно състояние, долавяйки приближаването на всеки, който преминаваше наблизо. След около месец напуснаха Атлантика и навлязоха в Средиземно море и моряците очевидно бяха облекчени, че са в свои води. Междувременно Носферату започна да разбира говора им и научи, че техните сънародници плават не само на юг, към Африка, но и покрай атлантическия бряг на Европа. Корабите им кръстосваха Средиземноморието от стотици години, финикийците имаха колонии както на северните брегове на Африка, така и по източното испанско крайбрежие — на противоположния край на родината им, Палестина. Най-интересната новина бе, че сега Египет е под владичеството на персийците и че последният фараон бил разгромен в едно сражение само преди няколко години. Носферату никога не бе чувал за персийците и накара капитана да му покаже на картата откъде са дошли.
Щом в Египет се разпореждаха чужденци, нямаше ли да е безопасно за него да се върне там? Дали би могъл да вземе Граала и да го отнесе на Некхбет? Къде бяха останалите четирима аирлианци?
Финикийците имаха свои богове, пред които се прекланяха и чиито имена бяха съвсем непознати за Носферату — изглежда нямаха нищо общо с боговете от Египет. Всяка сутрин екипажът коленичеше пред няколко малки идола, подредени на носа на кораба. Молеха се за благоприятно време и за попътен вятър, както и за спокойно море. Носферату не можеше да разбере защо трябва да се молят на някакви неодушевени предмети. Каква сила можеше да има парче дърво? Боговете, които управляваха Египет, поне бяха истински.