— Пречи ли ти? — попита той Носферату.
— Да.
Сянката на Аспасия не си даде труд да изгаси фенера. Седна на един стол, облегна се назад и вдигна крака на масата. Носферату се настани срещу него, положил ръка на дръжката на скрития под наметалото му нож. С другата ръка си засенчваше очите.
— Трябваше да те убия заради онова, което направи на Изида и Озирис — заяви Сянката на Аспасия. — Ако бях верен на онзи, чиято личност дълго време носех в себе си. Тъкмо Аспасия остави Изида и Озирис като свои заместници да се разпореждат в Египет. — Сянката на Аспасия въздъхна. — Но оттогава се случиха толкова много неща. Нямаш представа от колко години крача по тази планета. Предполагам, че си прекарал голяма част от това време в саркофага си. Прераждал съм се много, много пъти. Натрупал съм огромен опит, сменял съм безброй тела.
Носферату мълчеше, все още стиснал ножа.
— Няколко пъти при различни обстоятелства съм се срещал с Изида, Озирис и останалите. Отнасяха се презрително към мен, защото бях само Сянка в човешки облик. Не изпитах мъка, когато научих за смъртта на Изида и Озирис.
— А къде отидоха останалите? — попита Носферату.
— Защо искаш да знаеш? — Сянката на Аспасия не изчака отговора му. — Къде е твоята любима? Некхбет, онази, която отвлече със себе си от Пътищата на Росту?
Носферату не отговори. Известно време Сянката на Аспасия го разглеждаше мълчаливо.
— Тя спи, нали? — попита накрая. — Иначе щеше да си заедно с нея. А ти търсиш нещо. Кръв. Аирлианска кръв за нея, нали?
Едва сега Носферату си даде сметка, че съществото срещу него има далеч по-голям опит с делата на аирлианците. Нищо чудно, след като Сянката на Аспасия бе наследил паметта на своя предшественик.
— А по-вероятно е да търсиш Граала — продължи Сянката. — Не го ли търсим всички? — Той въздъхна. — Но ключът към Залата на познанието, където е Граалът, е скрит от Наблюдателите. Дори аз не зная къде е сега. Всъщност, наложи се да не се поддавам на това изкушение — използването на Граала ще предизвика пробуждането на Артад и Аспасия. А това ми е абсолютно забранено.
Носферату продължаваше да мълчи. Стори му се, че Сянката на Аспасия е уморен от тази безкрайна игра. И не само уморен — явно се чувстваше самотен и Носферату можеше да го разбере.
— Знаеш ли, срещнах Вампир, твоя кръвен брат — заговори отново Сянката на Аспасия. Изглеждаше разочарован от мълчанието на Носферату. — За разлика от теб той поне си търси развлечения. Имаше свое царство на един остров на юг от тук. Беше набрал доста сила и се ползваше със страховита репутация. Боях се, че ще се наложи да се намеся, но вместо мен се намесиха природните стихии.
Носферату нямаше представа за какво говори събеседникът му.
— Той все пак успя да си отмъсти — продължи с разказа си Сянката на Аспасия. — Нали ме попита за другите четирима аирлианци, които обитаваха Пътищата на Росту? Вампир ги уби. Издъхнаха в саркофазите си.
Значи баща му е мъртъв. Носферату не почувства нито радост, нито облекчение. Когато погледна съществото срещу себе си, осъзна, че тази война няма да свърши никога. Властта бе опасно нещо. Единствената причина, поради която Сянката на Аспасия не го бе убил, бе, че все още не представляваше кой знае каква заплаха за него. Носферату поклати бавно глава и другият го погледна с любопитство.
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти — отвърна Носферату. — Вампир се закле да отмъсти преди много години. Изненадан съм само, че се е забавил.
— Забави се, защото предишните пъти аз му пречех.
— А този път?
— Бях уморен. Не мога да бъда навсякъде. Вампир избра момент, в който в Египетското царство цареше хаос.
— Къде е той сега?
— Недалеч оттук.
— Къде?
— На юг. Последните два века предимно се сражава. Лее кръв и я пие, разбира се. Направо се къпе в нея. Това му помага да забрави неприятностите.
Като например, че е самотен от векове, помисли си Носферату. Изглежда тримата имаха много общи черти.
— Защо ме спаси? — попита.
— Зная къде можеш да намериш аирлианска кръв.
— Къде?
— В Китай.
Носферату не бе чувал за това място.
— И къде е това?
— На изток. Много далече на изток. По-далече, отколкото си стигал някога. — Сянката на Аспасия се наведе напред и се втренчи в очите му. — Ще ти направя тази услуга, мой неживи приятелю, ако и ти ми направиш една услуга.
— И каква е тя?
— Артад и неговият кортад. Ще получиш тяхната кръв.
— Сам ли?
— Не би се справил. Ще ти е нужна цяла армия. Те спят сега в една гробница на име Циан Лин, в страната, наречена Китай.