На един разтег място от предната пилоска линия Актон издаде заповед да преминат в атака. Вдигнали пред себе си копията, скрити зад масивните щитове, спартанците се втурнаха в равномерен бяг, а ритъмът подскочи от 120 на 180 удара в минута. Вампир се намираше на няколко метра вдясно от Актон, място, отредено му благодарение на многобройните му военни заслуги.
Противникът така и не успя да се подреди в линия. Някои от войниците дори се опитаха да побегнат, но офицерите ги връщаха на местата им с остриетата на копията си.
Вампир почувства непреодолима жажда за кръв, наложи се да събере цялата си воля, за да се сдържи още малко. Сграбчил копието, той не сваляше поглед от приближаващата се вражеска линия. С грохот на метал спартанците се врязаха в предната пилоска редица. Почти веднага из въздуха се разнесоха писъците на ранените и умиращите.
Дългите близо осем стъпки копия на спартанците им позволяваха да атакуват едновременно с първите три редици. Веднага щом някое копие се забиеше в плът, войникът, който го държеше, изваждаше своя кситос — къс меч, предназначен по-скоро да мушка, отколкото да сече.
Пилоската редица се разкъса и тогава започна клането. Вампир бе успял да намушка двама противници с копието си, преди то да се заклещи. Труповете им още се гърчеха на земята. Той измъкна меча си и се хвърли напред, освобождавайки мястото си за спартанеца зад него. Обърнат в бягство, противникът ставаше все по-лесна плячка. Вампир повали още неколцина, като ги удряше от съвсем близо. Четвъртия удари с такава сила, че успя да му отсече главата, макар да действаше с меча за мушкане. Едва сега спря, втренчил поглед в кървавия фонтан, който бликаше от шията на обезглавения противник. Земята под краката му бе покрита със смачкани тела, кървави локви и кал. Спартанците продължаваха да настъпват неумолимо. Тук-там се чуваха викове за милост и пощада. Без да им обръща внимание, Вампир продължи да коси враговете — както въоръжените, така и тези, които бяха вдигнали празни ръце към небето. Едва сега на бойното поле се появи и пиргоската армия. Вампир не спираше своя кървав ход към отворените градски порти. За миг зърна вражеския командир, с окървавено от раната на челото му лице, който крещеше на войниците си да се подредят пред вратите на града, съзнавайки, че вътре нямат никакви шансове да устоят на атаката.
Дрехите на Вампир бяха подгизнали от кръв, вкусът от пръските й му придаваше нови сили. Той се втурна към вражеския командир. Още с първия замах изби оръжието от ръката му. Захвърли своя меч и сграбчи командира за гърлото, стискайки с всички сили, докато противникът му изпадна в безсъзнание. След това го метна на рамо, втурна се през градските порти, скри се в първата изпречила се на пътя му къща и там разпра гърлото на командира и запи жадно от кръвта му.
Но не можа да утоли жаждата си.
Писъците на жените и децата, отекващи отвън, му подсказваха, че пиргосците вече са влезли в града и са се отдали на грабежи, насилия и убийства. Спартанците бяха останали отвън, на тях им стигаше златото, което им плащаха, а и не искаха да губят хора при спорадичните стълкновения в града.
Вампир обаче продължи да се носи като фурия. Изрита една врата и се натъкна на жена, стиснала в прегръдките си две малки деца. Уби майката, като й скърши врата, после изпи кръвта на децата, докато мъничките им сърчица спряха да туптят. Когато излезе навън, бе така замаян от вкуса на кръвта, че не забеляза скритата в сенките фигура, която го наблюдаваше внимателно.
Не можеше да чака следващата битка.
Когато най-сетне напусна града, спартанците вече бяха отстъпили, отнасяйки със себе си ранените и убитите. До Актон бе спрял конник, вероятно пратеник от Атина. Двамата разговаряха оживено. Вампир се приближи към тях да чуе какви са новините.
В Коринт бил свикан съвет, на който било взето решение всички градове-държави да се обединят под командването на един млад цар от север, на име Александър. Спарта също се съгласила да участва в обединението, преотстъпвайки четири от най-добрите си легиона в предстоящия поход срещу персийците.
Вампир едва се сдържа да не се засмее на глупостта на тези хора. Всеки от загиналите днес можеше да допринесе за победата над персийците. Трите до вчера воюващи сили сега бяха съюзници.