Кампания на изток. Вампир кимна. Още десетина години кървави забавления. Тъкмо имаше нужда от нещо, което да отвлича мислите му.
Когато се обръщаше, за да се отдалечи от Актон и вестоносеца, усети някакво движение зад гърба си. Извърна се рязко, но закъсня само с частица от секундата — дръжката на един кситос се стовари върху слепоочието му точно под долния край на шлема.
Вампир се строполи в безсъзнание на земята.
Когато дойде на себе си, беше нощ. Вампир лежеше по гръб. Опита се да се раздвижи, но се оказа, че ръцете и краката му са стегнати с въжета. В земята около него бяха забити факли, а когато извърна глава, откри, че Актон и останалите офицери го наблюдават. Бяха го положили върху една от дървените маси, които знахарите използваха, за да превързват ранените.
— Какво правите? — извика им Вампир. — Аз съм войн от първата редица.
Актон пристъпи напред.
— Не зная кой — или какво — си. Но видях какво направи с онези деца в града. Освен това всички ние сме чували различни истории за теб. Че не остаряваш. Че никога не излизаш по светло. Че пиеш кръв, нещо, което видях с очите си.
— Е, и? — попита Вампир презрително. — А съм войн, от когото се страхуват не само в Спарта, но и в цяла Гърция. Какво значение, че пия от кръвта, която проливаме всеки ден?
— Става въпрос за чест и войнски дълг — обясни спокойно Актон.
Вампир се разсмя.
— Чест? Не ми говори за чест, когато разграбвате и опожарявате един град, а на следващия ден тръгвате рамо до рамо със защитниците му срещу друг противник. И това ако е чест.
— Чест е, когато изпълняваш заповеди. Когато си верен на своите другари. А ти едва се сдържаш да останеш в строя и го напускаш при първия сблъсък с врага. Позволих ти да застанеш зад мен, защото не исках да рискувам живота на нито един от войниците си заради безотговорните ти действия.
— Убил съм повече врагове от петима такива като теб — похвали се Вампир и погледна към другите офицери.
— Ако всичко опираше само да убийствата — отвърна спокойно Актон, — тогава касапите щяха да са най-великите войници.
Вампир изръмжа и понечи да се изправи, но въжетата го дръпнаха обратно.
— Вие сте глупаци. Какво си мислите, че правите? Нима искате да ме убиете?
— Няма да е почтено спрямо теб — каза Актон. — Все пак ти се сражава дълго време за Спарта. По-дълго, отколкото всеки от нас може да си спомни.
— Нямаш никаква представа какво съм направил за Спарта — извика Вампир. — Аз бях един от тристата. Бил съм се с Леонид при Огнените врати.
Актон отстъпи назад и го погледна изумено.
— Това е невъзможно. Оттогава е минала цяла епоха. Никой не живее толкова дълго.
Вампир мълчеше.
— Ти не си човек, нали? — попита го накрая Актон. Извърна се и махна с ръка. От тъмнината се показа един прегърбен мъж. Беше старец, с дълга бяла коса и черно износено наметало, който се подпираше на бастун. — Беше прав — рече му военачалникът. — Той не е човек.
— Кой е този? — поиска да узнае Вампир.
— Казвам се Тирн — отвърна старецът на гръцки, но със странен акцент. — Вървях дълго време, за да стигна дотук. Аз съм уаджет.
За пръв път от много време насам на лицето на Вампир се изписа изненада. Старецът кимна.
— Виждам, че тази дума ти е позната. Знаеш и значението й.
Вампир продължаваше да мълчи. Тирн се обърна към Актон.
— Стъпвал е по земята далеч преди Спарта да се появи на бял свят. Той е един от неживите. Чел съм за такива като него в архивите на нашия орден. Тези същества са проклятие за човечеството.
При тези думи сред редиците на войните се разнесе ропот.
— Лъже! — извика Вампир.
— Не лъже — възрази Актон. — Каза ни, че пиеш кръв, а ние го подозирахме от доста време. Затова те проследих в града и видях всичко с очите си. Призна също, че си живял много дълго. Заяви, че си участвал в битката при Термопилите, което е невъзможно за простосмъртен.
— Трябва да бъде убит — обади се Тирн. — Инак ще донесе беди на хората.
— Спокойно, старче — Актон положи ръка на рамото на Тирн. — Той е спартанец. Има право да се нарече такъв, какъвто и да е бил по-рано.
— Освободете ме и ще напусна Спарта — обеща Вампир. — Не желая да ме забърквате в интригите си.
Актон вдигна своя кситос.
— Както вероятно си научил още в агогата, мечът има две остриета. Няма да те убия заради подвизите ти в прослава на Спарта. Но не мога и да ти позволя да си тръгнеш след онова, което научих за теб. Ако напуснеш Спарта, ще трябва да оставиш онова, което тя ти даде.