Благодарение на писмото от Сянката на Аспасия Носферату бе допуснат незабавно в двора на Александър. Трябваха му обаче две години, за да бъде приет в кръга от най-доверени съветници. Имаше мнозина, които не му вярваха — странна личност, която излизаше само нощем, — но Александър бе не само програмиран да му се доверява, но и да се вслушва в съветите му. Носферату умееше да бъде търпелив, качество, което повечето от съперниците му не притежаваха. Той често напускаше лагера и се губеше по цели нощи — време, през което се прокрадваше далеч напред и разузнаваше обстановката и разположението на вражеските сили. Сведенията, с които разполагаше, бяха изумителни със своята точност и го правеха безценен съветник на царя.
Носферату знаеше, че сам ще се придвижва доста по-бързо, но близостта на Александър му осигуряваше много повече възможности. Знаеше, че Сянката на Аспасия е прав. Царят се целеше високо, много по-високо, отколкото допускаха хората от неговото обкръжение — с изключение на Носферату, с когото младият владетел често споделяше мечтите си. Тези мечти, естествено, му бяха вдъхнати не от друг, а от Сянката на Аспасия.
Докато Александър продължаваше да настъпва на югоизток, персийският цар Дарий се ба оттеглил във Вавилон. Носферату го предупреди, че оставя левия си фланг открит, но Александър гореше от нетърпение да освободи поробените гръцки градове по средиземноморското крайбрежие на Мала Азия и да ги върне триумфално на Гърция. Изглежда Сянката на Аспасия бе оставил на младежа достатъчно свободна воля, за да взема сам решения. Просто още една неизвестна величина в играта.
Но ето че през септември 333 г.пр.Хр. Дарий предприе дързък ход. Той напусна неочаквано Вавилон, заобиколи далеч на запад гръцката армия и отряза линиите за доставки. Първият признак за наближаващото бедствие дойде от обоза с ранени, който бяха оставили зад себе си. Един ден ги застигна малка група войници с отсечени ръце и дамгосани чела, които разказваха уплашено, че са били пленени от многочислена персийска армия.
И тогава за първи път Носферату се убеди в изключителния гений на Александър, на който несъмнено се дължеше главоломният му успех. Обкръжен и отрязан от родината, с изтощена от дългия поход армия, измъчвана от несекващите валежи, заплашен от далеч по-многочислен противник, по някакъв неуловим начин Александър успя да внуши на войниците си вяра в победата.
Младият цар поведе лично атаката срещу персийците и се насочи право към златната колесница на Дарий. Гърците и македонците пробиха персийската линия и Дарий побягна презглава, оставяйки в плен майка си и жена си.
Въпреки че пълководците съветваха Александър да продължи с преследването на Дарий и да приключи веднъж и завинаги с персите, Носферату бе на друго мнение. Той настояваше да възобновят похода на юг и Александър го послуша. Не след дълго, след краткотрайна обсада, превзеха Тир и възползвайки се от слабата защитеност на Египет, Александър нахлу отвъд Нил. За кратко време целият средиземноморски бряг — от Гърция до африканското крайбрежие, падна под негово владичество.
В нощта, когато армията навлезе триумфално в Кайро, Носферату се отправи към околностите на платото Гиза. Александър вече бе провъзгласил, че възнамерява да основе град при устието на Нил, който да носи неговото име.
В Кайро цареше паника заради бързия разгром на персите и липсата на фараон, който да поеме властта. Носферату се отнасяше с безразличие към това. Спусна се към брега на Нил и влезе в същата къща, която бе посетил преди толкова много години. Откъде другаде да узнае какво се е случило през времето на неговото отсъствие?
В къщата намери само съсухрен старец, заспал на хвърления на пода сламеник. Старецът вдигна глава, смутен от неочаквания гост, но не каза нищо.
— Ти си Наблюдател, уаджет, нали?
— Да, аз съм член на ордена на Наблюдателите — кимна бавно старецът. — Но нямам нищо общо с вашата война.
— Името ти?
— Има ли значение?
— Не. Но все пак искам да го знам.
— Каджик.
— Знаеш ли аз кой съм?
Старецът присви очи.
— Мисля, че си от Онези, които чакат. Както ти казах, аз само наблюдавам. Няма никаква причина да ми сториш зло.
Носферату се засмя.
— Не съм от тях. Името ми е Носферату.
Каджик кимна без следа от страх.