— Чувал съм за теб. От баща ми. Ти си неживият, който е убил бог. И който е дошъл тук преди много години, за да спаси своята любима.
— Не изглеждаш никак изненадан, че ме виждаш.
— В живота ми се случиха много неща. Свикнал съм с всякакви изненади. Бях свидетел на управлението на двама фараони и трима персийски царе. Шестима от седемте ми синове бяха взети насила в армията — и загинаха в сражения с противници, с които не желаеха да се бият. Жена ми умря в ръцете ми.
— А седмият син? — попита Носферату. — Следващият Наблюдател?
— Скрих го. Научих го на всичко, което ще му потрябва някога. Но засега аз все още съм Наблюдателят от Гиза. Не ме е страх нито от теб, нито от смъртта, защото съм си изпълнил дълга.
— Не съм дошъл тук, за да те убивам, старче.
Каджик сви рамене.
— Така казваш. Знаеш ли, че някои членове на моя орден преследват такива като теб?
— За какво говориш?
— Смятат ви за изчадия, които нямат право да крачат по земята. Затова ви гонят.
— Мислех, че задачата ви е да наблюдавате?
— Така е, но някои от нас са се изморили да вършат само това. Сега търсят промяна.
Носферату се засмя.
— Ще бъде крайно неприятно, ако срещна някои от тези ловци Наблюдатели. За тях, разбира се.
— Сигурно така е мислел и Вампир, преди да срещне Тирн — един от онези ловци Наблюдатели, както ти ги нарече — в Гърция.
— Какво е станало с Вампир? — попита заинтригувано Носферату.
— Дълги години се е сражавал на страната на спартанците. Слуховете за някакъв чудат войн със странни привички стигнали до ушите на хората от моя орден. Тирн заминал за Гърция и срещнал Вампир по време на един от многото военни походи срещу съседен град. Успял да убеди спартанците да се разправят с него.
— Значи Вампир е мъртъв? — попита Носферату с недоверие. Спомни си, че Сянката на Аспасия му бе разказвал за него.
— Не зная, спартанците не позволили на Тирн да го убие. Отсекли му ръцете и го прогонили в планините, без никакви припаси. Това се е случило преди много години. Мисля, че отдавна е умрял.
Не и Вампир, помисли си Носферату.
— Омразата му е твърде силна, за да му позволи да умре.
Каджик отново сви рамене.
— Казвам ти само каквото зная. Не твърдя, че ми е известно всичко на този свят.
— Вярно ли е, че Вампир е убил четиримата останали аирлиански богове?
Каджик кимна, но не отговори.
— Кажи ми нещо, Наблюдателю.
Каджик го погледна въпросително.
— Знаеш какво се е случило с Вампир. Орденът ти съществува от много отдавна.
— Нашият орден разполага с хора навсякъде — потвърди Каджик.
— А каква е съдбата на другите аирлиански богове? Къде са те сега?
— Защо искаш да знаеш?
— Нали вече не им служите?
— Вярно е, вече не им служим — отвърна Каджик.
— Каква тогава е целта на вашия орден?
Последва продължително мълчание.
— От нас се иска да наблюдаваме.
— И кой го иска?
— Тези, които са били на Първата среща, след потапянето на Атлантида.
— Хора като вас?
— Жреци, които избягали от Атлантида и не желаели повече да служат на боговете след голямото предателство.
Носферату се замисли за собственото си детство и за Първата епоха.
— Знаеш ли какво означава това? — попита той. — Че орденът ви е бил създаден заради огорчението на измамените.
— Какво значение има?
— Всяко нещо, което се основава на омраза, е обречено на провал.
— Кой си ти, да го казваш? — попита Каджик. — Защо, според теб, Тирн преследва неживите? Нима се мислиш за по-добър от боговете?
Носферату приклекна, за да е наравно със стареца.
— Да. Защото през всичките тези години аз научих много. И сега искам само да ме оставят на мира. Да прекарам остатъка от живота си заедно с моята любима. Хората не мечтаят ли за същото? Но това ще бъде невъзможно, докато съществуват боговете. Затова, питам те още веднъж, Наблюдателю, каква е целта на вашия орден? — Носферату не изчака отговор. — Аз ще ти кажа защо само наблюдавате. От страх. Вашите предци — тези, които са основали ордена — са си давали сметка, че не могат да се мерят по сили с аирлианските богове. И затова са решили само да ги следят. Решение, породено от страх. Трябваше да се биете с тях.
— Да се бием и да умрем?
— Нима това — Носферату посочи мизерната обстановка — е живот? Бил съм тук и преди. Нищо не се е променило. Но светът навън търпи постоянни промени.
— Какво искаш от мен?
— Казаха ми, че някои аирлианци — тези, които се подчиняват на Артад — сега спели в някаква страна на име Китай. Вярно ли е?