— Вратите! — извика Тиан Дао Лин.
Затичаха се нагоре, но когато стигнаха до портите, откриха, че са затворени, наоколо се въргаляха труповете на шестимата избити наследници на Тиан Дао Лин. Носферату и китаецът опряха плещи във вратите, но въпреки нечовешката си сила не можаха да ги отместят.
— Кой може да е направил това? — попита Носферату, след като отстъпиха надолу към главния коридор.
— Не зная — поклати глава Тиан Дао Лин. — Влизал съм в тези тунели десетки пъти. Никога досега не се е случвало.
Носферату коленичи до един от труповете. Раните бяха с гладки ръбове, като от тънко острие.
— В Пътищата на Росту… — поде той, но замълча, дочул шум над тях. Двамата вдигнаха едновременно глави и забелязаха една скрита врата в тавана, която в момента се отместваше. През образувалия се отвор се показа блестяща метална сфера — близнак на онази от Гиза, — която се спусна право надолу и се приземи върху металните си крака.
Единият от острите като бръсначи крака се прицели в Носферату, а вторият — в Тиан Дао Лин. В продължение на няколко секунди се възцари абсолютна тишина. После откъм главния коридор се чу тропот на тежки обувки. Носферату отстъпи неволно назад, когато на входа се появиха двама аирлианци, въоръжени с познатите дълги копия. Носеха черни, прилепнали по телата им костюми и не изглеждаха никак радостни от срещата — в очите им блещукаха гневни пламъчета.
— Господари мои… — поде Тиан Дао Лин и вдигна молитвено ръце. Ала думите му бяха прекъснати от бликналия сноп светлина от върха на едно от копията, който го порази право в гърдите и го преметна назад.
Носферату едва сега успя да реагира и посегна към затъкнатия в пояса му кинжал, но втори лъч светлина го блъсна в гърдите и светът престана да съществува за него.
Крит, 325 г.пр.Хр.
Вампир се пробуди в мрака. Полежа така няколко минути, като дишаше бавно и се опитваше да се ориентира. Събуждането от дълбок сън винаги бе свързано с неприятни усещания. Пресегна се да отвори похлупака, но когато чуканчето на ръката му докосна металната повърхност, изведнъж всичко възкръсна в паметта му: зловещата присъда на спартанците, годините, които изгуби, докато се добере до саркофага, принуден да живее като преследвано чудовище и да се храни с деца и старци.
Вампир изтика леко капака. Намираше се в пещера, но таванът й бе нацепен от поредица от земни трусове и сега през отворите блещукаха звезди. Той седна и след няколко неуспешни опита успя да се освободи от пластините и короната, като си помагаше с пръчката, която бе захапал със зъби. Изгуби няколко часа, преди да успее да излезе от саркофага. Докато работеше, нещо привлече вниманието му. Спря и вдигна чуканчетата към светлината. Раните бяха зараснали добре, но почти бе готов да се закълне, че китките му изглеждаха удължени. Възможно ли бе ръцете му да пораснат отново? Дали аирлианският вирус в кръвта му не стимулираше процесите на регенерация?
Вампир напусна пещерата, за да потърси подходящ обект, с който да утоли жаждата си. Спусна се до най-близкото село, отвори първия попаднал му прозорец, измъкна едно спящо дете и го завлече в планината, където пресуши малкото телце, преди да го зарови. Качи се отново в пещерата, нагласи таблото за още десет години сън, изтегна се в саркофага и дръпна похлупака.
Когато се събуди отново, десет години по-късно, първото, което направи бе да отмести лекичко похлупака, колкото да пропусне вътре достатъчно светлина. След това си погледна ръцете.
Наистина бяха по-дълги, спрямо белега, който бе оставил на стената на саркофага. Вампир почувства прилив на надежда за пръв път, след като Актон бе вдигнал над него секирата. Ръцете му се възстановяваха. Щеше да отнеме доста време, съдейки по минималния растеж за изминалите десет години, но и това бе нещо. Този път нагласи таблото за по-продължителен сън и без да излиза, за да утоли жаждата си, спусна похлупака.
9.
Китай, 1167 г.сл.Хр.
Бронзовите врати, водещи към Циан Лин, се разтвориха и навън излезе млада жена, стиснала в прегръдките си момченце на не повече от седмица. Вратата се затръшна зад нея и тя се запрепъва през неравното поле, заобикалящо планината. Успя да измине не повече от неколкостотин крачки, преди да бъде заобиколена от четирима мъже, които имаха странни черти и пропорции на телата си. Това бяха наследниците на Тиан Дао Лин, същите, които отвличаха местните жени и се кръстосваха с тях, смесвайки кръвта си с тяхната и създавайки поколение, което стотици години наред скиташе из околните гори и планини и нападаше закъснелите пътници, пиейки кръвта им, както биха постъпили най-зловещите чудовища.