Дванадесет избрани от него войници отнесоха тялото му на тайно място, където трябваше да го погребат. В нощта преди погребението ханът изби и дванайсетте и зарови труповете им. След това се метна на коня и препусна на запад, превръщайки се в легенда.
Засели се в един неотдавна основан град на име Москва, където прие нова самоличност. Една от многото, които щеше да смени, докато най-накрая стане известен като Адрик.
10.
Циан Лин, Китай, 1405 г.сл.Хр.
Носферату се събуди в непрогледна тъмнина. Намираше се в аирлианския саркофаг, който познаваше като дланта на ръката си. Сега обаче бе сигурен и в още нещо — че това не е неговият саркофаг. Когато вдигна ръце, установи онова, което вече подозираше — че капакът е залостен отвън.
Опита се да си спомни какво се случи. Китай. Тиан Дао Лин. Циан Лин. Големите бронзови врати, които се затръшват, мъртвите наследници на Тиан. Това май бе последният му спомен. После попадна в плен. Защо ли не го бяха убили? Каква ли бе съдбата на Некхбет?
Вдигна ръка и опипа шията си. Клапата си беше на мястото, но не помнеше да са го хранили. Как тогава е останал жив? От колко време е тук? Нямаше спомен да се е пробуждал преди това. Вдигна ръка и опипа короната на главата си.
После долови някакво движение. Саркофагът се разтърси лекичко и капакът се плъзна встрани. Нечии ръце изхлузиха короната от главата му и свалиха металните пластини от крайниците му.
Носферату премигна, опитвайки се да привикне със светлината. Въпреки че все още виждаше замъглено, успя да различи човешките очертания на фигурата, която се бе надвесила над саркофага. Мъжът постави ръка на рамото на Носферату и му помогна да седне.
Носферату се огледа. Намираше се в помещение с шест черни саркофага. Вдясно от него се издигаше тъмна стена от някакъв странен материал. Извърна се наляво, към човека, който бе отворил капака. Беше нисък на ръст, облечен с копринена роба, върху която бяха избродирани изображения на огнедишащи дракони. В едната си ръка държеше копие — като онези, с които ги бяха повалили аирлианците.
Носферату не остана изненадан, когато зърна в съседния саркофаг другия нежив. Човекът, който ги бе освободил, се обърна с гръб към него. Въпреки ниския му ръст червените ореоли около зениците подсказваха, че в жилите му тече и аирлианска кръв. Беше един от Онези, които чакат.
— Аз съм Чан Ши, придворен чиновник на благородния император Ши Хуанчжоу, повелител на Поднебесния свят, чието господство се простира върху земите от изгрева до залеза. — Той пристъпи напред. — Ши Хуанчжоу е Сянката на Артад. Знаете ли какво е сянка?
— Срещал съм Сянката на Аспасия — отвърна Носферату.
— Това ни е известно.
— Колко време прекарах в сън?
Чан Ши погледна към екрана на саркофага.
— Хиляда седемстотин и трийсет години.
Некхбет. Първата му мисъл, след като научи какъв огромен период от време бе проспал. Единственото, което го успокояваше, бе, че и тя е потънала в дълбок сън и не усеща хода на времето. Разбира се, винаги съществуваше опасността от някое природно бедствие, което да разруши пещерата в планината, но Носферату реши да не мисли за това, защото можеше да си изгуби ума от безсилие.
— Кой е този император Ши Хуанчжоу? — попита Тиан Дао Лин, докато се надигаше от саркофага. — На какво е император?
— По-точно е да се каже кой беше император Ши Хуанчжоу — отвърна Чан Ши. — Той обедини всички държави и създаде Поднебесното царство, познато на външния свят под името Китай. В момента се намираме в сърцето на една огромна империя, която се простира от Жълто море до далечните планини на запад.
— Защо ни събуди? — обади се Носферату. Не зададе по-важния въпрос: защо са ги оставили живи.
— Имаме нужда от вас — отвърна Чан Ши. — Сянката на Аспасия създава проблеми на запад. Примирието е застрашено. Йонгъл, новият император — следвайки моите съвети и желанията на един бог, чието име не бива да се споменава — подготвя поход, за да съхрани примирието. И двамата ще се присъедините към него.
— С каква цел? — поинтересува се Носферату.
— Да убиете Сянката на Аспасия.