След две години плаване заобиколиха най-южния край на Индия и навлязоха в Арабско море. Когато хвърлиха котва в Омуз, в Оманския залив, Цин Хо поведе един добре въоръжен отряд към брега. Докато целта на отряда бе да завладее и подсигури околностите срещу вражески нападения, адмиралът нареди на Носферату и Тиан Дао Лин да разузнаят за някакви сведения относно Сянката на Аспасия.
В продължение на цяла седмица Носферату и Тиан Дао Лин обикаляха от село на село и дори навлязоха в пустинята, но безрезултатно. По настояване на Носферату се отправиха далеч на север, към една пуста и безводна страна, която след време щеше да се нарича Иран, където най-сетне откриха оазис с група бедуини.
От пътуванията си преди много години Носферату имаше известни познания по езика на този пустинен народ. Двамата с Тиан Дао Лин влязоха в лагера малко след здрачаване, но вместо да говорят, подадоха на бедуините по една шепа с жълтици и перли.
В началото пустинните хора ги приеха подозрително, но щом видяха златото, отведоха ги в една голяма шатра в центъра на оазиса, в непосредствена близост до малкото езерце с прясна вода. Носферату и Тиан Дао Лин коленичиха пред стареца, разположил се на килима в шатрата, а останалите бедуини застанаха зад тях.
— Идваме от земите на император Йонгъл, далеч на изток — подхвана Носферату. — И ви носим дарове, в знак на мирните ни намерения.
Старецът не посегна към отрупаното пред него злато и скъпоценни камъни, а посочи да бъдат изсипани в краката на войниците. Носферату веднага изпълни нареждането и зачака.
— Аз съм Ал-Фатар, водач на Фатарската Кабалия. Чухме слухове за някакви странни гигантски кораби, дошли от юг. С тях ли пристигнахте и вие?
Носферату кимна.
— Да. Идваме от много далеч.
— Защо?
Носферату знаеше, че подобна прямота е нетипична за бедуините, известни със своето гостоприемство. Реши, че ще е най-добре да отвърне по същия начин. Затова седна на килима с кръстосани крака.
— Търсим един човек. Могъщ господар, който живее някъде тук — между тези земи и Египет. Тъй като вие пътувате много, решихме да попитаме дали знаете нещо за него.
— И как се казва той?
— Сянката на Аспасия.
Ал-Фатар поклати глава.
— Не познавам такъв господар.
— Може би е известен с друго име — добави Носферату.
— В такъв случай откъде да знам дали го познавам?
— Той не е обикновен човек — продължи Носферату. — Живял е много животи, крачи по земята от времето, когато е била обитавана от боговете.
— Ако наистина е толкова могъщ — погледна го втренчено Ал-Фатар, — защо да ви казвам каквото да е за него?
— Защото и аз съм могъщ — отвърна Носферату и се изправи. — Аз също крача по земята от времето на боговете. Живял съм в Египет още преди да бъде построена Голямата пирамида. Флотът, за който си чул в морето, е под мое командване.
Ал-Фатар не изглеждаше впечатлен.
— Лесно е да хвърляш думи на вятъра.
Носферату скочи светкавично, преметна се във въздуха и се озова зад гърба на стареца. В ръката му блесна кинжал и той го опря в гърлото на Ал-Фатар.
— И това ли са думи на вятъра?
При първото движение на Носферату Тиан Дао Лин също бе преминал към действие. Само за няколко секунди и четиримата бедуини лежаха в безсъзнание на земята. Други нахлуха в шатрата, но спряха, като видяха, че е заплашен техният водач.
— Кажи ми каквото знаеш — нареди Носферату. За негова изненада Ал-Фатар се разсмя.
— Не бях виждал човек, който така жадно да се стреми към собствената си смърт. Този, когото търсите, се казва Ал-Иблис. Някои твърдят, че е човек, но други го смятат за демон. На няколко пъти праща послания до всички бедуини, канейки ги да се съберат под знамената му. Мнозина го последваха вече, говори се, че омагьосвал умовете на хората със заклинания. Аз обаче останах тук, далеч от него и не искам да знам с какво се занимава.
— Къде мога да открия този Ал-Иблис? — попита Носферату.
— В Синай — отвърна Ал-Фатар. — Казват, че управлявал от Джабал Моса, където пророкът Мохамед получил законите от Аллах. На запад я наричат планината Синай.
Носферату никога досега не бе чувал за Мохамед, но реши, че с времето ще събере нужната информация.
— С какво се занимава сега Ал-Иблис?
— Събира армия за джихад под знамената на Аллах.
— Какво е джихад? — поинтересува се Носферату.
— Свещена война.
— Срещу кого?
Ал-Фатар сви рамене.
— Не е моя работа, но се говори, че щял да тръгне на поход срещу Египет и че търсел нещо, заровено под Голямата пирамида.