Носферату се замисли. Какво търсеше Сянката на Аспасия? Граала? Намерил ли е ключа за Залата на познанието? Или има нещо друго? Той кимна едва забележимо към Тиан Дао Лин. Извърна се, вдигна сабята, която му бе дал Чан Ши и разпори стената на шатрата. Двамата се шмугнаха през отвора и изчезнаха в пустинята. Носферату не остана изненадан, че никой не ги последва.
Цин Хо изслуша доклада на Носферату и Тиан Дао Лин в каютата на флагманския кораб. Когато привършиха, той разгъна картата на голямата маса и притисна ъглите й с тежести.
— Синай не е на един хвърлей място — рече той, като почукваше по тъмния участък на картата, където бе изрисуван планинският масив. — Не знаете ли за коя планина става дума?
— Не — отвърна Носферату.
Цин Хо изглеждаше обезпокоен.
— Тази страна не е никак гостоприемна. Мисля, че ще ни е доста трудно да осигурим провизии за цялата армия.
Носферату продължаваше да мълчи. Проблемите на Цин Хо не го засягаха. Двамата с Тиан Дао Лин дори бяха обмисляли възможността да продължат самостоятелно, но после решиха поне още известно време да останат при армадата. Носферату искаше от Сянката на Аспасия да му разкрие къде са другите аирлиански богове, за да може да набави кръв за Некхбет. Но за Тиан Дао Лин флотът бе единствената възможност да се завърне в Китай и да продължи да служи на Артад.
— Ще спрем тук — Цин Хо посочи един залив в Червено море близо до Синай. — Но първо трябва да свършим една друга работа.
Носферату се зачуди какво може да е по-важно от премахването на Сянката на Аспасия, но реши да не проявява прекомерно любопитство.
За около седмица стигнаха до избраното място. Когато навлязоха в Червено море, Носферату започна да се чувства в свои води. Последния път бе плавал тук в жалка сламена ладия, бягайки от гнева на аирлианските богове.
Остана изненадан, когато вместо да поемат на северозапад, те продължиха на юг през Аденския залив и свърнаха на изток едва когато видяха отпред африканския бряг. В първия миг дори си помисли, че Цин Хо знае за скривалището на Некхбет и се отправя натам, но веднага осъзна колко е нелепо това предположение. Не беше казал на никого, дори на Тиан Дао Лин, къде е оставил своята любима. Най-вероятно китайският адмирал преследваше свои цели, свързани с товара, който пазеше в предната част на кораба.
Отправиха се към сомалийския бряг и едва там спряха в един удобен залив. На брега имаше малко селце и Цин Хо нареди да изколят жителите му до крак. Същата вечер под прикритието на мрака Цин Хо слезе в трюма и доближи вратата на тайната стая. Отключи я и нареди да извадят отвътре тежък сандък и да го откарат на брега. Там вече се бе строил отряд от две хиляди души и носачите — общо дванайсет на брой, по шестима от всяка страна, заеха позиция в центъра на военната формация.
Носферату и Тиан Дао Лин наблюдаваха от борда на кораба как отрядът се отдалечаваше навътре. Цин Хо не им каза нито дума, което вероятно означаваше, че трябва да останат с флотата.
— Къде мислиш, че отиват? — попита Тиан Дао Лин.
Носферату сви рамене.
— По-важното е какво носят. Може би е по-важно дори от Сянката на Аспасия.
— Дали има някаква връзка с него?
— Каква, например?
Сега бе ред на Тиан Дао Лин да повдигне рамене.
— Не зная, но Артад очевидно е много умен и ръката му стига надалеч.
— Има само един начин да разберем — заяви Носферату. — Ти ще останеш тук и ще създаваш впечатлението, че и аз съм в каютата. А аз ще ги последвам.
За Носферату не беше никак трудно да напусне незабелязано кораба, нито да следва широката диря, оставена от армията на Цин Хо, която водеше навътре в джунглата. Не след дълго забеляза в далечината последните войници.
Около две седмици вървя след тях, като денем спеше, а нощем наваксваше разстоянието.
Скоро навлязоха в планинска местност и армията забави своя ход. Към края на втората седмица се озоваха в най-причудливата страна, която Носферату бе виждал. Сякаш някакъв гигант бе разцепил земята с огромна брадва, оставяйки дълбока цепнатина в кората й. По дъното на тази цепнатина течеше река, а бреговете й се издигаха стръмно нагоре до заснежени върхове. Армията се спусна в клисурата и Носферату я последва.
След още два дни трудно придвижване на север отрядът най-сетне спря. Същата вечер, под бдителния поглед на Носферату, притаил се на един хълм, Цин Хо събра малка група от най-доверените си войници, които обградиха тайнствения сандък. Бяха се строили до стената на клисурата и Носферату се ококори от изненада, когато войниците се обърнаха към нея и в следния миг изчезнаха от погледа му. Той реши, че в стената вероятно има скрит вход. Спусна се по-надолу към лагера и наистина забеляза отвор, очертан от трепкащата светлина на факлите на войниците. Промъкна се след тях, като поддържаше необходимата дистанция.