„Както му беше наредено, Цин Хо стигна до това място. Дългът му е изпълнен.“
Носферату успя да се прибере на кораба преди Цин Хо и хората му да се върнат. Никой не бе забелязал отсъствието му. Флотилията продължи навътре в Арабския залив и акостира в едно малко пристанище на име Джида. По пътя двамата с Тиан Дао Лин обсъждаха надълго и нашироко онова, на което бе станал свидетел, но така и не можаха да стигнат до заключение какво може да е предназначението на червената сфера. Освен това бяха разбрали, че Цин Хо е наредил да екзекутират всички войници, които бяха слизали с него в кухината, а телата им били изгорени.
След като остави около петстотин войници и моряци да охраняват корабите, Цин Хо поведе армията си от двайсет и три хиляди души към вътрешността. Същия ден превзеха Джида и подложиха на мъчения жителите му, за да узнаят местоположението на Джабал Моса.
Не беше трудно да научат къде е планината, но да стигнат до нея бе друго нещо. Според сведенията, които получиха, тя се издигала във вътрешността на страната и била заобиколена от безводна, безжизнена пустиня. Цин Хо нареди да разтоварят от корабите всички съдове за вода и да се заредят с провизии, след това доведоха и няколко от мъжете, които твърдяха, че знаят къде се намира планината. Поставиха ги начело на колоната и се отправиха към пустинята, като спряха едва по пладне, когато жегата стана нетърпима.
Носферату и Тиан Дао Лин ставаха всяка вечер и излизаха на разузнаване из околностите. На четвъртата вечер двамата се изкатериха на един невисок хълм и погледнаха на югоизток. В далечината се издигаха две планини. Когато извърнаха очи назад, в посоката, от която идваха, хоризонтът бе скрит зад завесата от прах, вдигната от армията на Цин Хо.
Без да се консултира с някой от пленниците, Носферату знаеше, че планината отляво е Джабал Моса, макар че другата изглеждаше по-висока. Имаше заострен връх, скрит зад гъсти сиви облаци, което бе наистина странно, защото небето във всички посоки бе чисто.
Към тях се приближи Цин Хо. Китайският генерал се загледа мълчаливо в двете планини и накрая отбеляза:
— Местните — хората от пустинята — се прекланят пред тези планини. Казват, че там живеел демон.
— Съвсем обяснимо — обади се Носферату. — Сянката на Аспасия обича да всява страх.
— Тази вечер ще обкръжим планината, а утре ще наредя да я атакуват. Ще тръгнете с нас и ще се справите със Сянката на Аспасия веднага щом го обсадим.
Носферату не отговори и Цин Хо тръгна да разполага своята армия. Когато се отдалечи на достатъчно разстояние, за да не може да ги чуе, Тиан Дао Лин произнесе на глас онова, което не даваше мира и на Носферату.
— Прекалено лесно стигнахме до тук.
Носферату продължаваше да гледа към обвития в облаци връх.
— Струва ми се, че всичко ще се промени до утре вечер — промърмори той.
Тиан Дао Лин и Носферату посрещнаха изгрева на слънцето на същия хълм, но предвидливо се бяха омотали с наметала и шалове. Зад тях армията вече се беше раздвижила и хоризонтът отново бе скрит от прашна завеса. Чуваха се отривистите команди на стотниците. Рано същия следобед планината вече бе заобиколена от всички страни с плътен кордон от войници.
— Има нещо странно в тази планина — подхвърли Тиан Дао Лин. — Разбирам защо местните хора вярват, че е обитавана от чудовища.
Странният облак, обгърнал върха, не се бе помръднал през целия ден. Не се долавяха никакви признаци на живот по склоновете на планината, докато Цин Хо приключваше с подготовката за атака.
По здрач войниците запалиха факли и Джабал Моса се озова сред кръг от трепкащи пламъци.
Носферату подуши въздуха.
— Нещо не е наред.
Тиан Дао Лин също се озърташе неспокойно.
— Не сме сами. Има хора. Зад нас са — близо.
Носферату не виждаше нищо, но подушваше близостта на човешки тела. Изправи се рязко, когато видя неколцина въоръжени с лъкове мъже. Двамата с Тиан Дао Лин извадиха сабите и се приготвиха за бой.
— Стойте! — извика им някой на аирлиански и добави нещо на арабски, вероятно предназначено за лъконосците. Една висока фигура застана пред другите. — Виждам, че си стигнал доста близо до Артад — заяви Сянката на Аспасия, като оглеждаше Носферату. После хвърли поглед към пръстена от факли и се засмя. — Но изглежда не си успял да го убиеш. Доста време те нямаше. — Сянката на Аспасия премести поглед към Тиан Дао Лин. — Още един като теб. От Артад ли е?