Тиан Дао Лин кимна.
— Да, Артад е мой баща.
— Учудващо е, че аирлианците, които се смятат за богове, допускат да се кръстосват със същества, които имат за по-низши. — Той кимна в посоката, от която се бе появил. — Елате с мен.
— Къде отиваме? — попита Носферату.
— Тръгвайте или ще умрете още тук.
Носферату и Тиан Дао Лин бяха принудени да се подчинят на превъзхождащия ги противник. Още бедуини изникнаха от мрака и ги заобиколиха от всички страни. Едва сега Носферату си даде сметка, че пустинята гъмжи от войници, на брой не по-малко от китайската армия. Оставаше истинска загадка как бяха успели да се промъкнат незабелязано толкова близо. Изглежда само бедуините бяха способни на подобно нещо. Сянката на Аспасия изчезна зад някакъв хълм и когато го последваха, се изправиха пред тайна врата, като онази, през която се влизаше в Пътищата на Росту. Влязоха вътре, охранявани от десетина бедуини. Веднага щом се озоваха в тунела, вратата зад тях се затвори. Започнаха да се спускат надолу под бледата светлина на скритите в ниши лампи. Вървяха доста дълго и Носферату предположи, че преминават под кордона от китайски войници и се приближават към планината. Скоро тунелът започна да се издига отново и те се озоваха в просторна зала с дървени врати в двата края.
Сянката на Аспасия спря пред една от вратите.
— Сега ще видите моята сила — обяви той, като отвори вратата и продължи по един къс коридор. В края му имаше втора врата от черен метал, която се отмести с приближаването му. — Останете тук — нареди им Сянката на Аспасия.
Носферату и Тиан Дао Лин спряха в коридора. Сянката на Аспасия прекрачи прага и се озова в полусферично помещение. Извади меча от ножницата си и го забоде в тъмночервения кристал, поставен насред помещението. Златисто сияние заструи от дръжката на меча, обгръщайки Сянката на Аспасия и достигайки до стените. Носферату почувства едва доловимо тръпнене по кожата, както при буря в морето, когато върху мачтата падаше светкавица.
Върху стените се появиха изображения от околностите на Джабал Моса. Сякаш се намираха на върха и се оглеждаха във всички посоки. Виждаше се съвсем ясно стесняващият се пръстен от китайски войници, всеки пети от които носеше запалена факла.
Това, което Носферату и Тиан Дао Лин не можеха да видят, бе дългата петдесет стъпки метална колона, издигаща се над върха на планината. Отгоре й бе закрепена златна сфера, скрита от облака, забулил върха.
Сянката на Аспасия насочи поглед към част от приближаващата се китайска редица. Ръката му легна върху дръжката на меча.
Стълб от светлина разцепи въздуха между златната сфера и мястото, накъдето гледаше Сянката на Аспасия. Избухна ужасяваща експлозия, която прати електрическа вълна във всички посоки по песъчливата повърхност. Войниците в радиус от петдесет метра бяха избити от взрива. Онези, които са намираха в обсег от двеста метра, бяха покосени и обгорени от електрическата вълна.
Носферату и Тиан Дао Лин гледаха в почуда, докато Сянката на Аспасия стоварваше светкавици върху китайската армия, избивайки първо стотици, а после хиляди. Атаката бе преустановена, войниците се обърнаха и побягнаха, изплашени, че са събудили гнева на самите богове.
Сянката на Аспасия избухна в гръмогласен смях.
— Кой е водачът на тази армия? — попита, докато продължаваше да мята светкавици.
— Адмирал Цин Хо — отвърна Носферату.
— Виждаш ли го? — докато питаше, Сянката на Аспасия завъртя дръжката на меча и пред тях се показа уголемено изображение на част от обхванатата от паника армия, което започна да се мести. Сянката на Аспасия задържа картината веднага щом зърна една група, над която се развяваха червени флагове с бродирани върху тях дракони. Точно пред групата стоеше адмирал Цин Хо и издаваше заповеди, разпращайки вестоносци във всички посоки, опитвайки се отчаяно да задържи разпадащата се армия. Сянката на Аспасия приближи още малко изображението и тогава видяха, че адмиралът държи в ръка малка черна сфера и я протяга, сякаш се готви да я поднесе някому.
— Това не ми харесва — промърмори Сянката на Аспасия.
— Ето този е — обади се Носферату. — Пази се…
Сянката на Аспасия пусна дръжката и се обърна.
— Да се пазя от какво?
— От това, което Цин Хо държи в ръката си.
— Знам какво е. Команден модул. Въпросът е какво ще командва с него? — Той ги погледна изпитателно.
— Защо трябва да ти кажем? — подсмихна се Носферату. — И без това смяташ да ни убиеш.