Сянката на Аспасия извърна отново глава към Цин Хо. Челото на адмирала лъщеше от пот, ръцете му трепереха. Той повдигна черната сфера нагоре и се загледа към върха на планината, откъдето идваха светкавиците.
Сянката на Аспасия изруга.
— Не мога да стрелям по него — енергийният импулс ще задейства сферата и онова, което контролира. Кажете ми какво е то и ще ви дам каквото поискате. Аирлианска кръв. Освен това ще ви пусна да си вървите. Имате думата ми.
Носферату не беше сигурен колко струва думата на Сянката на Аспасия, но си даваше сметка, че няма избор. Пък и никой не искаше Цин Хо да активира черната сфера. Очевидно дори самият адмирал се боеше от онова, което щеше да последва.
— Преди да дойдем тук, Цин Хо поведе експедиция в Африка. Навлязоха навътре в континента, до едно място, където има дълбока цепнатина. Заедно с малък отряд войници той влезе в една пещера, издълбана под земята, както е тази тук. Без съмнение, работа на аирлианците. На самото дъно имаше пламтяща пропаст, над която той нареди да увесят тъмночервена сфера. И в момента сферата виси над бездната. Предполагам, че може да я пусне долу с уреда, който държи в ръцете си.
Сянката на Аспасия изруга отново.
— Този Артад! Винаги е една крачка пред мен. — Отново погледна към изображението на стената. Цин Хо си бе възвърнал донякъде контрола над войниците, но те категорично отказваха да продължават настъплението. Все още държеше командния модул в ръце. Сянката на Аспасия погледна към Тиан Дао Лин. — Говориш ли този език?
— Да.
Сянката на Аспасия бръкна в джоба си и извади дълга десетина сантиметра черна пръчка със зелено копче в единия край. Подхвърли я на Тиан Дао Лин.
— Когато натиснеш зеленото копче гласът ти ще прокънти, сякаш идва от недрата на планината. Така Цин Хо ще може да те чуе. Ще повтаряш каквото ти казвам. Разбра ли ме?
— Да.
Преминавайки на китайски, Тиан Дао Лин преведе думите на Сянката на Аспасия и те отекнаха надалеч в пределите на планината:
— Това е гласът на Ал-Иблис, повелител на Синай, наследник на боговете. Примирието е възстановено. Върнете се там, откъдето идвате, и никога повече не идвайте тук, инак ще ви изтребя до крак. Обещавам да не търся оръжието, скрито под платото Гиза, ако вие не задействате сферата.
Носферату не отделяше поглед от екрана. Цин Хо бе вдигнал глава и слушаше гласа на планината. Войниците му изглеждаха стреснати. Адмиралът свали сферата и се поклони леко в посока на планината, после започна да издава заповеди. Китайската армия премина в отстъпление.
Сянката на Аспасия ги поведе през един дълъг коридор, който продължаваше да се спуска навътре в планината. Не изглеждаше обезпокоен от онова, което се бе случило.
— Удар. Контраудар. Така е от хилядолетия. И ще продължи така, докато двете страни се събудят и довършат тази проклета война.
— Какво оръжие е заровено под платото Гиза? — попита Носферату.
Сянката на Аспасия се разсмя.
— Не е твоя грижа. — Той отвори една врата и влезе в зала, където имаше няколко аирлиански саркофага. Спря до най-близкия и положи бледата си ръка на похлупака. — Вътре е тялото на Хор. Както ти казах, той е мъртъв, но успях да съхраня тялото в стаза. — Отвори една черна кутия, поставена на масичка до саркофага, и извади спринцовка и две стъклени шишета.
Носферату почувства остър глад, макар да се бе хранил само преди две нощи. Сянката на Аспасия вдигна капака и вътре се показа тялото на аирлианския бог. Носферату позна Хор и веднага бе завладян от спомени — как играе като малък под яркото слънце, а после го вземат и затварят в мрака на саркофага, където го държат стотици години, само за да пият кръвта му.
Сянката на Аспасия забоде иглата на спринцовката в шията на Хор. Тъмночервена, почти черна кръв изпълни спринцовката и започна да капе в първото шишенце.
— За разлика от човешката кръв — обясни — аирлианската запазва своята жизненост дори след смъртта на тялото. Можете да ги вземете с вас. — Приключи с пълненето на първото шишенце и премина към второто. — Сигурно ти също искаш? — попита той Тиан Дао Лин.
Китаецът кимна.
— За теб ще е второто шишенце.
Когато свърши, Сянката на Аспасия извади спринцовката и я прибра в кутията. Шишенцата постави в специални калъфи и ги подаде на един от бедуините.
След това ги поведе обратно през тунелите, докато се озоваха на повърхността. Веднага щом излязоха отвън, Сянката на Аспасия взе калъфите от бедуина и ги връчи на Носферату.
— Вземай ги и тръгвай. Никога повече не се връщай тук.