— Мъчи ли ви слънцето? — посрещна ги насмешливо Сянката на Аспасия, като вдигна наочника си и отдолу се показа бледото му лице.
— Само когато му позволяваме — отвърна Носферату. Двамата с Вампир не повдигнаха наочниците си.
Сянката на Аспасия погледна над тях, към унгарската армия.
— Няма да успеете да ме спрете.
— Колко от хората ти са Водачи? — попита Носферату. — Колко от тях си вербувал на своя страна?
Сянката на Аспасия се разсмя.
— Само моите заместници. Като стана дума за вербуване… — той погледна многозначително към Вампир. — Изборът ти е доста интересен.
— Аз управлявам чрез страх — призна Вампир. — Той има най-добър ефект.
Носферату бе чувал най-различни истории за управлението на Вампир, но тъй като бе пристигнал съвсем наскоро, все още не бе имал възможността да се убеди в правотата им.
— Зная какво целиш — продължи Вампир, втренчил поглед в Сянката на Аспасия. — Събираш сили за поход на запад.
— А знаеш ли, че Граалът вече не е в Залата на познанието? — попита го Сянката на Аспасия, променяйки неочаквано посоката на разговора.
Носферату вдигна рамене.
— Някои твърдят, че бил в Англия, където ти си се сражавал преди много години с Артад. Други казват, че са го скрили Наблюдателите. Чух дори мълвата, че някакви Наблюдатели го върнали обратно в Гиза. Според друга легенда магьосник на име Мерлин го отнесъл далеч на изток, във високите планини, които никой простосмъртен не може да изкачи.
— Според мен е в Англия — заяви Сянката на Аспасия. — Затова реших да стигна до там.
— С цялата тази армия? — оглеждаше се Вампир.
— По-добре, отколкото да съм сам.
— Ти ме измами — заяви направо Носферату.
— Изненада, изненада — засмя се Сянката на Аспасия. — Как е любимата ти Некхбет?
— Това, което ми даде, не беше аирлианска кръв. Сменил си я с човешка. Въобще не й повлия. Когато я събудих, беше все така слаба.
— За същество с твоя опит — погледна го усмихнато Сянката на Аспасия — си доста наивен.
Вампир побутна леко коня си напред.
— Носферату винаги е бил малко сантиментален. Но сега си имаш работа с мен.
— Няма да ме задържиш — Сянката на Аспасия отново измери с презрителен поглед унгарската армия.
— Може би — отвърна Вампир. — Ще видим.
— Ами тогава да се хващаме за оръжието — сви рамене Сянката на Аспасия. — Твърде дълго ви оставих да живуркате.
— Така да бъде — кимна Вампир. Той обърна коня си и даде знак на генерала. Носферату погледна през рамо и откри, че предната линия на унгарската армия се отдръпва към прохода, който вече бе зает от задните редици.
Очевидно турците не бяха очаквали подобен ход. Докато Сянката на Аспасия разбере какво става — че Вампир няма намерение да се сражава с него на това място — армията вече бе преминала оттатък. Вампир остави един отряд да охранява прохода със заповед да се държат до последния човек, в което бе уверен, тъй като бе взел за заложници в замъка си семействата на избраните рицари. Спря при отряда на обречените колкото да им обещае, че ще освободи всички заложници, ако рицарите се постараят да забавят турците, докато армията му отстъпи. Завладени от страх за близките и любимите си, рицарите изглеждаха готови на всичко.
Вампир поведе останалата част от армията си на север, изгаряйки всичко по пътя си и оставяйки след себе си опустошена земя. Когато стигнаха Търговище, Носферату бе изненадан от онова, което Вампир бе подготвил. За първи път си даде сметка, че всички ужасяващи истории за неговия приятел са верни.
Просторната равнина пред замъка бе превърната в изкуствена гора. Над двайсет хиляди заострени колове бяха забити в земята на равни разстояния. По знак на Вампир турските пленници, заловени в предишни битки, бяха изведени от кошарите, където ги държаха под стража. С помощта на специално построени за целта дървени кранове и екип от обучени войници турците бяха повдигани над коловете, със завързани на гърба ръце. След това им поставяха примки на краката и ги спускаха надолу, докато заострените колове проникнат дълбоко навътре в телата им. Процесът отнемаше около минута за всеки пленник, а Вампир бе подготвил двайсет такива екипи.
Разнесоха се писъци, които не секваха.
— Какво правиш? — възмути се Носферату.
— Ти наистина си сантиментален глупак — озъби се Вампир. — Сянката на Аспасия е прав. Учуден съм, че изкара толкова дълго. Как според теб мога да държа тези хора в подчинение? Само със страх. Това е първичната движеща сила на всички човеци. Тъкмо по този начин са управлявали аирлианците в Египет. — Той махна с ръка. — Набитият на кол издържа до шест дни, в зависимост от дълбочината, на която е проникнало острието, и ъгълът, под който стои тялото, докато земното притегляне продължава да го дърпа надолу. — Вампир се наведе към Носферату. — А мирисът на кръв! Толкова е сладък. Ще ти кажа, от време на време попадам на следи от аирлианска кръв. Много малки количества, но я изпивам до последната капка.