Той обърна гръб на големия, непробиваем за куршуми прозорец и се приближи към глобуса в неговия кабинет. Стените на стаята бяха закрити от рафтове с книги, много от тях древни, оригинални текстове, за които специалистите биха дали половината от живота си. Не ги държеше за украса, често прибягваше до тях.
Той положи ръка на глобуса и го завъртя.
Еверест. Москва. И разрушеният кораб-майка в орбита.
Носферату и другите двама вече действаха. Вампир знаеше, че борбата за власт е като борбата на шахматната дъска — удар и контраудар. Нерядко целта бе да позволиш на противника сам да си изкопае гроба.
Търпение. Четири дни бяха като трепване на клепача, сравнени с живота, който бе изживял досега, но Вампир знаеше, че могат да бъдат и прекалено дълги.
Време беше да се разместят фигурите.
13.
Еверест
Връх Еверест е най-високата точка на земната повърхност и една от най-труднодостъпните. Идеално място да се скрие Екскалибур — ключът за Главния страж, който контролираше всички аирлиански компютри, легендарният меч на крал Артур.
Надпреварата за неговото откриване бе свирепа. От една страна бяха Майк Търкот и професор Муалама. От друга, двама морски „тюлени“, превърнати във Водачи от стража-компютър и търсещи ключа по нареждане на Сянката на Аспасия. От трета — китайска военна част, водена от трима от Онези, които чакат, човешко-аирлиански клонинги, служещи на Артад. Но дори спътникът на Търкот се оказа не този, за когото се представяше — под въздействие на едно от пипалата на Рояка Муалама се бе опитал да унищожи меча, но бе възпрян в последния момент от Търкот.
В края на краищата победител бе излязъл Търкот и с негова помощ проникналият в последния кораб-майка под планината Арарат Яков бе успял да се сдобие с контрол над Главния страж, а чрез него и над останалите стражи, довеждайки до успешен завършек Третата световна война и принуждавайки силите на извънземните да се оттеглят.
Сега замръзналите трупове на участниците в тази надпревара — „тюлените“, китайците, Муалама и тримата Онези които чакат, се въргаляха по склоновете на планината. Костите им щяха да се смесят с останките на сто и шейсетте алпинисти, загинали през последните трийсетина години при неуспешни опити да достигнат или да се спуснат от върха. Повечето от тези трупове се намираха в мъртвата зона — над осем хиляди метра височина.
Всъщност Еверест не се смяташе за най-трудният връх в техническо отношение, но комбинацията от лавини, пукнатини, ветрове със скорост от 180 километра в час, бури, температури до минус 40 градуса и кислороден недостиг го превръщаше в едно от най-смъртоносните места на планетата. В мъртвата зона въздухът съдържаше едва една трета от кислорода, който бе в наличност на морско равнище. В резултат на това алпинистите често страдаха от планинска болест — оток на белите дробове, при който те се изпълваха с течност, както и от височинен мозъчен оток (когато гладуващият за кислород мозък се подува). Тези две усложнения нерядко завършваха фатално, освен ако пострадалият не бъде свален незабавно в низините — нещо, което бе практически невъзможно, тъй като спасителните хеликоптери не можеха да се издигат в разредения въздух.
Високо над планината се намираше шпионски спътник, изстрелян от руснаците. Задачата му бе да следи Югозападен Китай. По заповед, предадена пряко от Москва, една от високочувствителните му камери се извърна към Еверест и започна да заснема покритите със сняг склонове. Тъй като Търкот бе единственият оцелял, никой не знаеше каква е съдбата на останалите.
Точно след четири часа спътникът приключи огледа на Еверест и предаде дигитализираната информация в Москва, където тя попадна право в ръцете на онзи, който я бе поискал.
Настанен зад бюрото, Адрик разглеждаше извикания на екрана файл. Беше се сдобил с фотографиите след един-единствен телефонен разговор и прехвърлянето в чужда сметка на 1,6 милиона американски долара. Дори не си даде труда да отвори файла, а веднага го изпрати по електронен път в Хонконг. После го прати и на още едно място.