Корос бе на брега на океана, което означаваше, че стартовете щяха да се извършват над водата. Освен това бе близо до екватора, създавайки възможност да се използва центробежното ускорение на планетното въртене — така нареченият катапултов ефект, — който значително щеше да подпомогне излитането. Освен това Европейската космическа агенция управляваше Корос почти като частен обект, което й даваше възможност да извлича печалба от употребата му, преотстъпвайки го на други заинтересовани лица и организации срещу солидно заплащане. Дори руснаците бяха включени в сделката, осигурявайки космически кораби „Съюз“ като платформи за изстрелване на спътници.
В хода на същата тази програма бе проектиран и построен свръхмодерен комплекс за спътници, притежание на частната компания „Гостар“, която пък от своя страна бе финансирана тайно от Носферату. Разположен на площ от почти десет квадратни километра, този комплекс съдържаше двайсет и две свръхстерилни лаборатории, свързани помежду си с коридори с широчина осем метра и височина дванайсет. Размерите на коридорите бяха продиктувани от необходимостта през тях да минават компоненти от изработваните в лабораториите спътници.
За първи път в своята кратка история комплексът се използваше с една-единствена цел. В три от четирите сгради бяха построени модули, които току-що бяха преминали последните си изпитания. Те бяха част от една революционна, нова концепция на „Гостар“, която се разработваше почти осем години, преди най-сетне да бъде доведена до стадий на изпитание.
От Четвърти корпус бе изведен и натоварен на хеликоптер ракетен маневрен модул, който бе откаран в Първи корпус, за да бъде монтиран на централната платформа. След това докараха и монтираха завършения в Трети корпус жилищен модул и лаборатория, а до него бе прикрепено командното помещение за екипажа. Отделните части на пъзела бяха сглобени.
Корабът X бе готов за изстрелване.
Според техническите изисквания първото изстрелване, което щеше да е пробно, трябваше да се осъществи след два дни.
В действителност обаче нещата стояха съвсем различно.
Москва
На вратата се почука и Адрик вдигна глава от компютърния екран.
— Влезте — извика той.
Мъжът, който влезе в стаята, бе нисък и слаб, с безупречен костюм. Още преди шест години Петров бе заменил военната си униформа и синята барета на спецназовец — руските специални части — за скъп костюм и оттогава не бе поглеждал назад.
— Слушам.
Адрик се облегна назад и го погледна замислено.
— Били ли сте някога на „Лубянка“? — попита накрая.
— Много пъти.
— Кога?
— По времето, когато служех в Спецназ. Често се налагаше да се срещам с хора от Министерството на вътрешните работи и КГБ.
— А случвало ли се е да слизате в тунелите, които свързват подземията на „Лубянка“ с Кремъл?
— Никога.
— Ще ви се наложи. Там има нещо, което искам да ми донесете.
— Разбрано. Какво е то?
— Кръв.
Въздушното пространство над Северния полюс
Реактивният самолет на Вампир летеше по най-прекия курс между Сиатъл и Москва, който минаваше през Северния полюс. Настанен удобно в пасажерското помещение, той бе втренчил поглед в екрана на вградения в стената компютър. С помощта на една от своите компании, която разработваше оръжейни системи, Вампир бе проникнал в американската компютърна система за сигурност Интерлинк. Разполагаше с нужния код да получава информация от различни участъци на системата.
Вампир се включи към Космическото командване, чийто щаб се намираше в недрата на планината Чейене, в покрайнините на Колорадо спрингс, и поиска информация за местоположението на разрушения кораб-майка, който се намираше в околоземна орбита. Остана доволен, когато узна, че корабът-майка е на стабилна орбита.
В продължение на няколко секунди разглежда замислено изображението на Земята и маршрута на кораба-майка, който бе обозначен с мигаща червена точка. След това отново включи програмата и поиска да узнае дали в близко бъдеще орбитата на кораба-майка ще се пресече с орбитата на някой друг околоземен обект.
На екрана се появиха маршрутите на всички обекти, които се намираха в близост до гигантския космически кораб, след това започнаха да изчезват, докато остана само един зелен кръг. Зеленият цвят съответстваше на проектирана орбита на обект, който още не беше изстрелян.