Вампир изписа кода на тази орбита. Отговорът последва незабавно.
ТЛ-САТ-7-7//МИСИЯ-ТЪРГОВСКА//ГОСТАР//КОРОС
Точно според очакванията му. „Гостар“ бе компания, която се намираше под контрола на Носферату. Когато се опита да научи нещо повече за целите на подготвяния за изстрелване обект, откри, че в Космическото командване не разполагат с допълнителна информация. Тъй като Корос бе притежание на частна агенция, управата не намираше за уместно да разпространява информация за своите клиенти. Вампир и сам можеше да се досети за какво става въпрос, тъй като от години следеше проекта на Носферату за създаване на Кораба X. Дори бе успял да внедри неколцина свои агенти в научния екип.
Доволен, че всичко върви според предварителните му очаквания, Вампир насочи вниманието си в друга посока. Доверен човек в Хонконг му бе съобщил, че Тиан Дао Лин е повикал при себе си един от най-известните непалски шерпи, който по-късно бил откаран с личния самолет на китаеца, в компанията на негов наследник. Направление: базовият лагер за щурм към Еверест. Отново както следваше да се очаква.
И накрая, кодирано съобщение от Адрик. Най-младият нежив се бе явил на срещата при Носферату само благодарение насърчението на Вампир. Още един глупак, помисли си с усмивка Вампир, сещайки се как бе надхитрил руснака. Всъщност Адрик му дължеше живота си. В края на краищата тъкмо Вампир го бе спасил от онзи каменен ковчег в подземията на Кремъл преди много години, около седмица след като дворцовата охрана го бе спуснала там.
Това, за което Адрик не се бе сетил да попита, бе, как Вампир е успял да го открие. Руснакът бе приел с лека ръка обяснението, че случайно се намирал в града по същото време. В действителност както бунтът на охраната, така и последващото покушение срещу царя бяха организирани от самия Вампир, за да може да си осигури вечната му признателност.
През онази ужасна седмица, прекарана от Адрик в каменния ковчег, Вампир неведнъж бе слизал в подземията, за да се наслаждава на виковете му. След като изкова по този начин неговата преданост, Вампир се премести в Англия, а после и в Новия свят, за да трупа богатства, а през това време Адрик бе останал в Москва, изпълнявайки съвета на Вампир да не се стреми към властта, а да си създаде връзки в подземния свят.
Сега прегледа доклада на Адрик. Остана разочарован, но не и изненадан, когато узна, че Адрик бе пратил друг да вземе кръвта в подземията. Нищо чудно, че след преживяното преди толкова много години Адрик не искаше и да чуе за подземия.
Вампир прати на Адрик писмо с нови инструкции. След това се облегна уморено назад и затвори очи.
Брегът на скелетите
Носферату влезе в стаята за наблюдение и надзърна през еднопосочното огледало в стерилната кръвна лаборатория. Ставаше все по-трудно да се снабдява с чиста кръв от континента. Броят на заболелите от СПИН в Южна Африка надхвърляше петдесет процента и западният свят бързо се движеше в същата посока. На други места из Африка този процент все още беше между 25 и 40. Според изследванията на най-добрите специалисти в тази област до две поколения населението в Африка щеше да намалее драстично.
Носферату бе принуден да признае, че Адрик е прав. Оставени без надзор, хората бяха в състояние да се унищожават помежду си с невероятна изобретателност.
Фармацевтичните компании в Америка и Европа разполагаха с лекарства, които да помогнат на заразените хора в Африка да надмогнат болестта, но цената им бе такава, че малцина можеха да си ги позволят. Печалбата над живота. Това беше принцип, който Носферату бе виждал неведнъж в действие. Но от друга страна, нерядко бе ставал свидетел и на човешко поведение, което не се побираше в никакви рамки на логиката.
Вътре в лабораторията наетият от Носферату срещу солидно заплащане специалист проверяваше всяка банка с прясна кръв, пристигнала със самолет направо от Кейптаун. Литър от тази кръв струваше на Носферату над пет хиляди долара и макар че според договора трябваше да се изследва в болницата в Южна Африка, почти една трета се оказваше заразена със СПИН и негодна за употреба.
Оборудването на лабораторията бе най-модерното, което можеше да се намери по света, но Носферату знаеше, че не е достатъчно добро, за да се сдобие с аирлианския вирус.
Имаше обаче едно място, където съществуваше търсеното от него оборудване, при това базирано на аирлианска технология: в Дълси, Ню Мексико, където „Меджик-12“ бе създал таен център за разработка на биологични и химични проекти. Американците бяха започнали да разкопават срутената лаборатория, но дейността им бе прекратена след избухването на Третата световна война. Осведомителите на Носферату го бяха информирали, че разкопките са били преустановени, а усилията на американците са били насочени към подпомагане на пострадалите от войната страни, и най-вече на Южна Корея.