Носферату се опита да прогони безпокойството си. Трябваше да е готов за момента, когато другите двама изпълнят задачите си и му донесат кръвта. Изпитваше особена тревога, когато се сетеше за Вампир. Познаваше го много отдавна и от самото начало той бе в плен на своя гняв. Действията му през всичките тези години неизменно бяха свързани с жестокости. Носферату все още не можеше да забрави как бе постъпил с турските пленници. Беше чул и други истории, но междувременно Вампир се бе изгубил от погледа му, превръщайки се в легенда за хората, най-вече след като написаха книга за него. Носферату подозираше, че част от информацията за неживите е била разпространена от Наблюдателите, тъй като във всеки мит имаше и частица истина.
Включи обезопасената сателитна линия и проведе два разговора. Единият с Корос, за да потвърди времето и датата на старта. Вторият с Щатите, с негова свръзка, която бе използвал и по-рано.
Даваше си сметка, че се нуждае отчаяно от план, за да успее. Това бе единственият начин да си върне Некхбет.
14.
Москва
Пожълтели архитектурни планове покриваха масата в средата на стария склад. Някои от тях датираха отпреди повече от сто години, когато царете все още са управлявали в Кремъл. Други бяха от периода между 1939 и 1945 г., по времето на трескавите изкопни работи, свързани с войната и фашисткото нашествие. Повечето обаче бяха от периода на Студената война, над четирийсет години, през които тунелите се бяха вкопавали все по-надълбоко под руската столица, в отговор на нарастващата мощ и постоянната заплаха от американски ядрени удари.
Петров се ровеше из плановете, изучаваше ги внимателно, водеше си бележки и не се отказваше от търсенето на една-единствена стая, която — поне засега — съществуваше само в слуховете. Говореше се, че в нея КГБ държал голямо количество кръв, иззета от тайна квартира на СС в самия край на войната.
Складът бе заобиколен от часовои, бивши спецназовци, действащи под командването на Петров и наслаждаващи се на плодовете на капитализма, които им осигуряваше руската мафия. Освен че притежаваше съвсем легален бизнес, Адрик бе известен и с връзките си с руските престъпни босове. Петров не можеше да си обясни защо неговият началник упорства да се възползва от помощта на мафията, след като разполагаше с напълно законни средства за печалба, но знаеше добре, че не се намира в позиция да задава въпроси. Адрик беше и си оставаше загадка, още по-странното бе, че го познаваха добре хора от най-различни поколения. Дори ветераните от войната го помнеха и описваха по същия начин, по който изглеждаше сега. Сякаш въобще не старееше.
Петров, разбира се, бе чул и най-различни слухове за своя шеф. Че Адрик никога не излизал през деня. Че всяка седмица му водели млади момичета, които никой не виждал след това. Шепнеха, че били девици и че преди това им вземали кръв за медицински изследвания. Петров не обръщаше внимание на тези слухове. За него бе важно да му плащат добре за работата и че Адрик очевидно разполага с достатъчно сила, за да държи мафията и правителството настрана от своите дела.
Един от пазачите извика, че някой се приближава към склада, сетне спря новодошлия и го обискира за оръжия и експлозиви. Петров вдигна глава от старата карта, на която се виждаха тунелите, свързващи Кремъл с „Лубянка“, и погледна към посетителя. Беше старец и накуцваше при всяка крачка. Носеше олющена кожена чанта, която постави на масата пред Петров.
— Казвам се Кокол — представи се старецът. — Твоят шеф ме праща да ти помагам.
Кокол отвори чантата и извади отвътре снопче документи. Бяха обвити с някакъв странен материал, а листата вътре бяха изписани на ръка. За изненада на Петров върху някои от документите се виждаше пречупен кръст. Старецът забеляза реакцията му.
— Взех ги в края на Великата отечествена война от един бункер под канцлерството в Берлин. — Той посочи с отвращение обвивката. — Направена е от човешка кожа. От лагерите. Тези гадове…
Сетне прелисти една от тетрадките.
— Това са медицински доклади на фашистки доктори. Вършели са неща, дето в нормално време никой не би им позволил. Поставяли са голи нещастници във вани с вода и са понижавали постепенно температурата, за да проучат как ще реагира човешкото тяло и колко време ще измине до настъпването на смъртта. Това са най-точните наблюдения върху хипотермията, извършвани от учени досега. Но има и други интересни изследвания — Кокол направи театрална пауза. — С кръв например. Това, от което се интересува твоят господар.