Вампир реши да не му обръща внимание. Към тях се приближаваше друг човек, облечен в скъп костюм, каквито вероятно се продаваха само в най-луксозните магазини на Хонконг. По-важното бе, че веднага щом го зърна, полицаят неволно се изпъна.
— Аз съм Чон. Заместник-губернатор на Хонконг. С какво мога да ви помогна?
— Този тук — посочи с пръст Вампир — ми каза, че не съм добре дошъл.
— Станала е грешка — успокои го Чон. — Напоследък доста неща се объркаха. Но тук, в Хонконг, сме свикнали да посрещаме гостите независимо от обстоятелствата.
Чон бе платен агент на Вампир от двайсетина години и дължеше поста си на неговите връзки и влияние. Единствената му задача досега бе да следи какво прави Тиан Дао Лин.
Чон извика някаква заповед на китайски. Районът в радиус от двайсет метра незабавно бе очистен. Чон погледна надясно, в посоката, където се намираше пистата „изток-запад“. Слънцето висеше ниско над хоризонта, озарявайки крилете на един приземяващ се боинг 747.
— Нямаме много време до мръкване. Последвайте ме. — Китаецът се обърна и се отправи към хеликоптера, с който бе пристигнал.
Вампир го последва. Перките на хеликоптера продължаваха да се въртят. Веднага щом се качиха на борда, машината се издигна и се насочи към центъра на Хонконг. След десетина минути се приземиха на покрива на висока сграда, сгушена сред няколко небостъргача. Чон скочи на площадката и се отправи към една врата, без да поглежда през рамо. Вампир бе само на крачка след него. Спуснаха се по тясно стълбище и влязоха в просторен кабинет, откъдето се разкриваше чудесна панорамна гледка към центъра на града.
— Моля, седнете — покани го Чон. Самият той се настани в креслото от другата страна на бюрото и натисна няколко копчета. Прозорците мигновено се скриха зад плътни метални щори. Вампир остави раницата си до стола и се огледа. — Помещението е защитено от подслушване — докладва китаецът.
Вампир знаеше, че Тиан Дао Лин е могъщ човек в Хонконг, може би един от най-силните на острова. Някои дори твърдяха, че контролирал Триадата. Освен това, също като Вампир, Адрик и Носферату, той имаше съвсем легален и печеливш бизнес. Най-опасното му оръжие обаче бяха неговите собствени наследници. За разлика от всички останали неживи Тиан Дао Лин не само нямаше нищо против, но и обичаше да се люби с жени, които му раждаха многобройно потомство.
— Какви са новините? — попита Вампир.
— Един от наследниците, на име Тай, се е спуснал с делтапланер вчера от Еверест. Идва насам с голяма раница.
Вампир кимна. Тиан Дао Лин бе успял да се сдобие с кръвта на Онези, които чакат.
— Знаеш ли кога ще пристигне?
— До четири часа.
— Възможно ли е да го пресрещнем?
Чон придоби угрижен вид.
— Не можах да открия къде е скривалището на Тиан Дао Лин. Всеки път, когато се опитвам да проследя хората му, те успяват да ми се изплъзнат. А и той е много предпазлив и ако заподозре, че съм разкрил някого от обкръжението му, веднага го елиминира.
Вампир осъзна, че Чон няма да успее да се справи.
— Ще се опитам да открия скривалището по друг начин — рече той. — Въпреки това нареди на хората си да се помъчат да проследят движението на кръвта. Искам и нея, и Тиан Дао Лин.
Москва
Полковник Кокол почувства как върхът на иглата прониква през кожата му, но не намери сили да се съпротивлява. Помъчи се да отвори очи. Видя над себе си лицето на капитана.
— Оплескахме я — каза капитанът. — Не успяхме да им попречим да изнесат онова, което откраднаха от архивите. Избягаха ни.
Кокол преглътна измъчено. Лежеше на кушетката в подвижния оперативен център. Зад прозорците отвън се виждаха военни постове и милиция.
— Какво стана?
— След като ви удариха и изгубихте съзнание, продължиха нагоре в тунела, докато откриха страничен изход. Милицията и нашите хора се опитаха да ги спрат отвън, но понесоха тежки загуби.
— Какво са взели?
— Съхранявана в банки кръв, която руските войски са иззели от Берлин в края на Великата отечествена война.
— Втората световна — повтори замислено Кокол. — Кои бяха тези хора?
— Разполагаме със запис от проникването — убили са часовоя, както и Пашенка. Според милицията това е банда на руската мафия, тясно свързана с…
— Адрик — прекъсна го Кокол. В град като Москва се знаеше всичко.
— Да.
— Но защо им е притрябвала кръвта? Каква полза от някаква стара кръв?
— Не зная, но след като загинаха дванайсет души, трябва да е нещо важно.