Носферату тръгна напред, като заобиколи контейнерите. Вляво от тях видя някаква сложна машина, монтирана на колелца. Знаеше, че е точно онова, което му трябва. Даде знак на войниците си да я изтикат навън.
Хонконг
Необичайното спокойствие на Вампир започваше да играе по нервите на Чон. Досещаше се, че е виновен, задето не бе успял да открие скривалището на Тиан Дао Лин. На всичко отгоре само преди пет минути хората му се бяха обадили, за да докладват, че са изгубили дирите на Тай някъде из крайните улички на Хонконг, където китаецът разполагаше с абсолютно предимство. Двама от преследвачите бяха застреляни на място, което показваше, че противникът няма никакво намерение да се церемони.
— Сър…
— Да? — попита Вампир.
— Дали пък… — Чон млъкна, защото сателитният телефон на Вампир иззвъня. Вампир слуша в продължение на една минута, без да каже нито дума. После написа някакъв адрес на едно листче и го подаде на Чон.
— Къде е това?
Китаецът погледна листчето.
— Сграда с офиси в центъра. Банка „Пасифик“.
Вампир се надигна.
— Време е да се отбием на кратко посещение при господин Лин.
— Сигурен ли сте…
Погледът на Вампир бе достатъчно уверение. Чон сграбчи своя телефон и изграчи няколко заповеди.
От тавана се чу воят на вертолетен двигател.
Вампир тръгна към вратата.
— Ще ни отнеме няколко минути… — поде Чон, но бе прекъснат от внезапен трясък — прозорците и стоманените щори се строшиха и се разлетяха като шрапнели из стаята. Едно тежко и заострено парче удари китаеца в гърдите и прекъсна няколко големи кръвоносни съда, убивайки го на място.
Вампир реагира инстинктивно и се хвърли на пода. Запълзя надалеч от прозорците, зад които вече се мяркаха тъмни силуети, провесени на въжета. Няколко черни фигури нахлуха в стаята и се втурнаха към Вампир.
Вампир се освободи от ръцете на първия от нападателите и измъкна от пояса си късия меч — верния кситос от времето, когато бе войник в Спарта. Скочи на крака, зае позиция за бой и завъртя острието пред очите на нападателите. Първият, който се нахвърли върху него, бе посечен през кръста. Останалите отстъпиха назад, като се стараеха да са извън обсега на меча.
— Къде е Тиан Дао Лин? — попита Вампир.
Никой не отговори. Вампир реши да действа. Подскочи рязко напред, финтира неочаквано встрани и отсече главата на най-близкия от противниците си. Нахвърли се върху останалите, но в същия миг вратата на кабинета се стовари с трясък на пода и вътре нахлуха още четирима облечени в черно командоси. Следваше ги старец, загърнат с широк черен халат, на който бяха избродирани червени дракони. Той спря и се огледа за миг.
— Спрете — произнесе властно и пристъпи в стаята. — Вампир.
Вампир насочи острието на меча към новодошлия.
— Тиан Дао Лин.
Старецът кимна.
— Не биваше да идваш тук. Трябваше да приемеш предложението на Носферату. — Докато говореше, наследниците му обградиха Вампир.
— Носферату е един безволев и емоционален глупак, който знае само да охка по своята любима — тросна се Вампир.
— Може и да си прав — кимна Тиан Дао Лин.
— Присъедини се към мен.
— В момента не виждам защо трябва да го правя. У мен е част от кръвта, а Носферату ще осигури апаратурата. Ти нямаш какво да предложиш.
— Напротив. Адрик е на моя страна. Тримата ще вземем от Носферату каквото ни е нужно. — Вампир отстъпи едва забележимо назад към бюрото, до което бе оставил раницата си.
Тиан Дао Лин сви рамене.
— Зная, че Адрик е твой шпионин. Предполагах, че крие нещо. Освен това научих, че се е сдобил с онова, което си му заръчал.
— Така е. Не забравяй, че той е с мен, а не с Носферату — Вампир прибра тържествено кситоса в ножницата, докато същевременно незабелязано пъхна ръка в джоба си.
— Все още не съм чул предложението ти — рече Тиан Дао Лин.
— Не съм го отправил — призна Вампир.
— В такъв случай ще наредя да те убият — Тиан Дао Лин се обърна към вратата.
Вампир скочи назад, преметна се през бюрото и тупна от другата страна. Същевременно стисна скрития в джоба му детонатор.
Ревът на изригналата мина, скрита в раницата, бе последван от зловещото тракане на стоманените топки, с които бе заредена бомбата и които се забиваха в стените на помещението, разкъсвайки всичко, което срещаха на пътя си. От удара на взривната вълна дъхът на Вампир секна за няколко секунди.
Той извади кситоса, изправи се на колене и се огледа. Подът бе покрит с кръв и части от човешки тела. Двама от наследниците на Лин все още помръдваха и огласяха околностите с болезнените си вопли. Вампир заобиколи предпазливо бюрото, като внимаваше къде стъпва. С два бързи удара отсече главите на оцелелите, но тежко ранени наследници. Забеляза кървава диря, която се проточваше към вратата, и я проследи.