— Значи първият „фу“ прелита близо до Голямата пирамида, където е било оставено атомното устройство, вторият се навърта край Джамилтепек, под който знаем, че някога се е помещавал компютърът на бунтовниците. Какво смятате, че може да има в Китай? Чакай… кой ти е изпратил това съобщение?
— Една археоложка на име Че Лу. Чувал съм за нея — завежда отдела по археология към Пекинския университет.
— На каквото и да се е натъкнала, не може да е по-важно от Аспасия — поклати глава Кели. — Скоро ще говорим с човека.
— Защо го наричаш човек? — учуди се Търкот. — Той, или то — каквото и да е — все пак е извънземно. Не е човек, нито пък мъж.
В палатката се възцари мълчание. Лицето на Кели се покри с гъста червенина. Преди някой от двамата да заговори, Лиза Дънкан реши да се намеси в разговора.
— Сега му е времето да се върнем малко назад и да погледнем нещата от по-далечна перспектива. Като прибавим, естествено, и информацията от Китай. Каква може да е връзката?
— Страроруническият език — заговори Нейбингър, споходен от вдъхновение, — е оставил своя отпечатък върху много от древните езици на Земята. Китайската азбука, египетските йероглифи… Но не в това е въпросът. По-важното е, че надписи на старорунически са били открити на различни места по Земята. Така стигаме до загадката, на която доскоро нямаше отговор: по какъв начин са се разпространявали знанията за този език в епоха, когато хората са се страхували да прекосяват дори реките? Разбира се, сега вече знаем отговора и той е напълно задоволителен. Същото важи и за едновременното възникване на няколко добре развити цивилизации в различни краища на света. Според теориите на изолационистите еволюцията им е вървяла независимо една от друга. Всички тези цивилизации по някаква случайност са прекрачили прага към по-усъвършенствано общество някъде между четвъртото и третото столетие преди Христа. Погледнато в светлината на новите познания, става ясно, че причината са именно пребиваващите по онова време на земята пришълци. — Нейбингър присви очи, потънал в мислите и представите си. — Докато контактувах със стража, той ми показа картини от Атлантида. В аирлианската база са живели и земни жители, тези от тях, които са се спасили при потопяването на континента, всъщност са дали началото на новите цивилизации. Разпръснали са се в разни посоки, но всеки от тях е отнесъл със себе си мита за потъналия континент.
— Излиза, че все пак аирлианците са се намесили в еволюцията на нашата цивилизация — отбеляза Търкот.
— Няма съмнение, че са оказали известно въздействие — призна Нейбингър. — В края на краищата, те са пребивавали на Земята близо пет хиляди години. Именно Атлантида е първоначалната люлка на човешкия разум, от която са се пръкнали останалите цивилизации.
— Чакай да те питам нещо — спря го Търкот. — По какъв начин, според теб, се е озовал компютърът на бунтовниците под онази пирамида в Джамилтепек? И също атомната бомба в Голямата пирамида? Това е работа на бунтовниците, нали? Не на избягалите от острова човеци?
— Не зная — призна Нейбингър. — Най-вероятно.
— Да де, но щом Аспасия се крие на Марс, къде са се сврели проклетите бунтовници?
— Предполагам, че са измрели — рече колебливо Нейбингър. Явно не бе обмислял тази възможност.
— Или са сред нас и душат какво става — промърмори навъсено Търкот. — Дали не се спотайват в Китай?
— О, стига с тоя Китай — ядоса се Кели.
— Може би стражът е на същото мнение и затова е вдигнал „изтребителите фу“ — продължаваше да разсъждава Търкот. Хрумна му друга мисъл и той се обърна към Дънкан. — Сетих се… в Дълси дали не са се опитвали да възкресят и телата на убитите бунтовници? Открили са ги в Джамилтепек, откарали са ги в лабораторията и са работили върху съживяването им. А после Първият страж се е постарал от тях да не остане и молекула. Онези от „Меджик“ не биха се спрели пред нищо.
— Може би… може би… — повтори натъртено Кели. — Защо просто не се придържаме към фактите?
— Към кои факти? — попита Търкот. — Не разбирате ли какво се опитвам да ви кажа? Ако едните и другите вземат пак да се срещнат на Земята, какво им пречи да започнат всичко отначало? Онази професорка от Китай не се обажда току-тъй. В пещерата в Етиопия освен рунически надписи има и китайски. Рубинената сфера над Голямата цепнатина несъмнено е свързана с кораба-майка…
— Нищо не знаем за Китай — прекъсна го Нейбингър. — Че Лу съобщава само, че е открила плочки със старорунически надписи и че отива в някаква гробница да търси още следи. Май ставаше въпрос за Циан Лин. — Той им разказа накратко историята на гробницата. — Нищо чудно новите надписи да са само религиозен текст, какъвто имаше и в Голямата пирамида. И тогава… майчице мила! — Той замръзна, с поглед, втренчен в гланцовата карта на Китай, която бе разгънал на масата. Сетне скочи трескаво и измъкна от раницата любимия си бележник.