— И още нещо — намеси се разпалено Търкот. — Дали аирлианците, построили участъка от Великата китайска стена, са същите, окачили рубинената сфера над Голямата цепнатина?
— Според мен, да — рече Дънкан. — В това има логика.
— Логика… логика — повтори раздразнено Кели. — Това са само предположения.
— Ще ви призная нещо — произнесе малко смутено Нейбингър. — Точно преди да прекъсне връзката си с мен, получих много странна информация от стража. Не казах на онези от КИСПП, защото не бях сигурен дали идва от него, или е било породено от превъзбуденото ми съзнание.
— И какво видя? — попита Търкот.
Нейбингър потърка слепоочията си с пръсти.
— Струва ми се, че беше разрушаването на Атлантида от кораба-майка. Страшна сцена беше…
— Защо не изчакате, докато дойде Аспасия? — не се предаваше Кели. — Той ще хвърли светлина на всички неясноти.
— Защото да чакаме, означава да се откажем от инициативата — тросна се Търкот.
— Какво? — попита Кели.
— Казах, че да чакаме, означава да се откажем от инициативата — повтори бавно Търкот. — Това е принцип в боя. Победата обикновено е на страната на инициативния.
— О, стига вече — ядоса се Кели. — Не сме във война.
— Не зная в какво сме — сви рамене Търкот. — Но ще ти кажа едно — всички го чакате този Аспасия, сякаш е второто явление Христово. Е, аз пък бих желал да науча колкото се може повече за него и намеренията му, преди да се е размразил напълно или каквото там прави.
— И аз също — потвърди Лиза Дънкан. Тя вдигна ръка, за да предвари гневния изблик на Кели. — Хайде, стига сме се спречквали. Професоре, какво друго видяхте там?
Нейбингър направи болезнена гримаса.
— Загиващи хора. Кораби, които отплават в морето, в търсене на спасение от катастрофата — той млъкна, внезапно спомнил си още нещо. — Имаше и други кораби. Космически. Седем на брой. Не като скакалците, по-големи. Отлетяха точно преди да се появи корабът-майка.
— Накъде отлетяха? — попита Търкот.
— Право нагоре.
— С тях са избягали бунтовниците — заключи Дънкан.
— Да, така е… навярно — съгласи се Нейбингър.
— Значи все пак са се измъкнали! — Търкот чукна с пръст по картата на Китай. — Бас държа, че са отишли там. И ако Аспасия и поддръжниците му се пробуждат, какво пречи това да правят и бунтовниците? — той огледа присъстващите и добави: — Май единственият начин да узнаем истината е да отидем в Китай и разгледаме сами онези надписи в гробницата. И да потърсим стража — ако там има такъв. Мисля, че ако споменатият участък от стената наистина е дело на бунтовниците, трябва да го узнаем час по-скоро — още преди появата на Аспасия.
— Не е толкова лесно да се отиде там — отбеляза Дънкан. — От няколко години в Китай има размирици. Доколкото знам, Тайван полага сериозни усилия за дестабилизиране на режима в Пекин. На всичко отгоре китайските представители в ООН изразиха протест срещу дейността на КИСПП. Мисля, че властите в Китай просто не са били подготвени за ситуацията с пришълците и сега поемат единствения курс, към който са прибягвали всички китайски ръководители, когато външнополитическата обстановка не им е изнасяла — затварят се в себе си. Това означава строг граничен контрол, информационно затъмнение и прекъсване на връзките с външния свят… От друга страна, едва ли можем да разчитаме на някаква сериозна подкрепа от страна на Комитета.
Търкот положи внимателно ръка на рамото й.
— Сега ти си най-старшата тук. Не бива да забравяш, че освен за Комитета, работиш и за правителството на САЩ. Тъй че, няма какво да чакаме подкрепата на КИСПП. Предлагам да действаме самостоятелно.
— Е, и без това вече съм го решила — рече Дънкан.
13.
Вторият страж-компютър представляваше златиста пирамида, висока шест метра. Намираше се на четиристотин метра под повърхността на Марс, в пещера, издълбана в твърда скала. Изходът на пещерата бе зазидан преди пет хиляди години и единствената връзка с онова, което ставаше горе, бяха разположените на повърхността датчици.
През последните няколко часа Вторият страж бе задействал програма за проверка на всички системи, които бяха под негов контрол. Най-важният проблем беше енергетичният запас. Студеноядреният реактор подаваше едва четиринадесет процента от първоначалната си мощност, което бе крайно недостатъчно и налагаше да бъдат преустановени голям брой важни програми.
За щастие Създателите бяха предвидили подобна възможност. Вторият страж пренасочи по-голямата част от тези четиринадесет процента към повърхността, където съществуваха алтернативни възможности за добиване на енергия.