Куин поклати глава.
— Някой се спотайва там и сега. Единственият ключ, до който успях да се добера, е думата СТААР с две „А“.
— СТААР? — подскочи фон Сеект и добави нещо на немски.
— Какво значи това?
— Докато работех в „Меджик“, неведнъж съм чувал различни потайни слухове за някаква друга организация. Тя също се казваше СТААР.
— С какво се е занимавала?
— Не зная. В „Меджик“ бяхме наясно, че някой ни държи под постоянно наблюдение.
— Ако е така, защо СТААР не се е намесила, когато Стражът е взел под контрол генерал Гулик?
— Не мога да отговоря по една причина. Не зная със сигурност дали СТААР действително съществува.
Куин се надигна развълнувано.
— И нищо не им пречи да използват базата „Скорпион“, така ли?
— Така изглежда — съгласи се ученият. — Хубаво местенце за някой, който иска да е далеч от любопитните погледи. По-добро дори от Зона 51.
— Кой би могъл да знае нещо повече за СТААР?
Фон Сеект повдигна хилавите си рамене.
— Нямам понятие. Нали ти казах, макар да поддържахме пряк контакт с няколко разузнавателни агенции, не знаехме нищо за СТААР. Само слухове… — той се закашля и пое глътка кислород от маската. — Интересното беше, че… тази организация нито веднъж не влезе в каквото и да било противоречие с „Меджик“, ЦРУ или някой от останалите. Което инак си беше нормално явление.
— Тогава какво може да е предназначението й? — попита Куин.
— Може би да чака нещо.
— Какво например?
Фон Сеект вдигна треперещата си ръка и посочи телевизора. На екрана тъкмо показваха картина от марсианската повърхност.
— Ей онова там. Инак защо ще се размърдат чак сега?
— Изпратиха човек да отговаря за един от скакалците — съобщи Куин.
— Значи СТААР излиза на сцената — заключи фон Сеект.
— Но кои може да са тези хора? ЦРУ? АНС?
— Защо смяташ, че са американци?
— Защото базата „Скорпион“ е построена от „Меджик“, а тя е американска организация.
Фон Сеект избухна в сподавен смях.
— Ах, не се изразих правилно, млади човече. Защо смяташ, че онези, които обитават „Скорпион“, са човеци?
16.
Кели Рейнолдс почувства как една капчица пот се стича по гърба й. Вече пет минути стърчеше върху напечената писта на авиобазата Нелис и спореше с младия лейтенант, който не желаеше да я допусне на борда на хеликоптера, отлитащ на редовен полет до Зона 51. Току-що бе долетяла тук право от Великденските острови, завладяна от желание да получи нова информация за „Меджик“, с едничката цел да спре приятелите си, преди да са потеглили на самоубийствената мисия.
И двамата млъкнаха и се обърнаха, когато наблизо спря лъскава лимузина и отвътре се показа униформен със златисти дъбови листа на петлиците.
— А, майор Куин! — извика радостно Кели.
— Госпожице Рейнолдс?
— Това вашият вертолет ли е?
— Моят.
— Мога ли да се кача? — Лейтенантът понечи да възрази нещо, но майор Куин й даде знак да го последва и той предпочете да замълчи. Рейнолдс знаеше, че Куин се старае всячески да запази симпатиите на журналистите. Всички останали членове на „Меджик“ бяха или мъртви, или в затвора. Куин пристъпваше по изопнато въже и всеки момент някой можеше да поиска и неговата глава.
— Току-що разговарях с професор фон Сеект — съобщи й, докато се качваха.
— Как е той? — попита с нескрита неприязън Рейнолдс, която знаеше от баща си за ужасите, на които са били подлагани затворниците в Пеенемюнде — мястото, където фон Сеект бе започнал кариерата си.
— Не много добре. Докторите му дават най-много седмица.
Кели изсумтя.
— Така беше и преди седмица. Корав излезе дъртият му копелдак. — Тя се огледа към отдалечаващата се писта. — И защо го посетихте?
Куин помълча малко, преди да отговори.
— Става нещо странно. — Той й преразказа накратко случая с Олейса и информацията, която бе получил от немския учен.
— Наистина ли смятате, че базата „Скорпион“ може да се използва в момента от тази организация СТААР?
— Това е единственото логично обяснение.