— И никой да не знае за това?
Куин кимна.
— Никой. Подобно нещо едва ли може да се следи от орбита, особено когато е под леда. А и нямам сведения наблизо да преминават спътници. Суровите атмосферни условия на континента също са солидна завеса за нежеланите посетители.
— Никога не съм чувала за правителствена организация, която да успее да запази толкова дълго булото на секретността — промърмори озадачено Кели. — Ще взема да се поразровя из това.
Хеликоптерът вече се приземяваше пред главния хангар на Зона 51.
— Добре, ще ви покажа всичко, което успях да науча — кимна Куин, докато слизаха.
Спуснаха се с асансьора в Куба и Куин я покани в дъното на залата, където се намираше неговият кабинет.
— След изваждането на скакалците — заговори той, — базата „Скорпион“ останала безлюдна за период от няколко години. Но през 1959 някой — без знанието на „Меджик“ — проникнал вътре и се настанил в кухината под леда. Всички помещения били преместени долу и в момента на повърхността няма нито една постройка. Самолетите, които летят до там, биват насочвани от предавател с постоянно меняща се честота.
— И чие дело е всичко това?
— Узнах, че разконсервирането на „Скорпион“ през 1959 г. е станало по нареждане на президента Айзенхауер. Открих копие от заповедта и съдържанието й е доста необичайно. Там например се казва, че нито един от наследниците му на президентския стол не трябвало да научава както за базата, така и за организацията, която я експлоатира. Името на тази организация е СТААР.
— Божичко — възкликна Кели. — Как са могли да го запазят в тайна през всичките тези години?
— Годишният бюджет на СТААР е определен на шестдесет и седем милиарда долара, заделяни от секретния фонд на правителството — продължи невъзмутимо Куин. — Средствата били депозирани в една и съща швейцарска банка, без никакви посредници или условия. Нищо чудно, че никой във Вашингтон не е знаел за съществуването им.
— Не, това е невъзможно.
— Напълно възможно — кимна Куин. — Доколкото можах да определя, СТААР не се е занимавала почти с нищо и тъкмо затова не е привлякла ничие внимание. Но най-интересното, което успях да открия — и което не е свързано с бюджет и финансови средства — е, че няма никакви писмени сведения за членовете на организацията. А би трябвало да има, колкото и да е потайна тази СТААР, все пак там работят хора. Дявол да го вземе, дори ЦРУ притежава списък на наемните си убийци.
— Какво… — понечи да каже Кели, но Куин изведнъж се наведе над клавиатурата й започна бързо да въвежда някакви кодове.
— Гледай колко интересно. Току-що засякох видеосигнал до Агенцията за национална сигурност с краен получател СТААР.
— Откъде? — попита Кели.
Той посочи екрана на стената.
— От „Аврора“. — На стенния екран вече се виждаше електронната карта на Китай. Една малка синя точка блещукаше по протежение на западната граница, носейки се с шеметна скорост право към океана и международното въздушно пространство.
Кели знаеше, че „Аврора“ е свръхмодерен и строго секретен шпионски самолет на американските ВВС, наследник на прочутия някога СР-71.
— Да, да, „Аврора“ изпраща информация право към базата „Скорпион“ в Антарктида — добави Куин. — Поръчах едно копие и за нас. Може би ще узнаем нещо интересно.
Дълбоко под ледената шапка на Антарктида, в едно удобно кресло на командния център на СТААР, седеше жената, която бе управлявала през последните двадесет и две години организацията. Тя плъзгаше поглед по редицата от екрани на таблото пред нея. Всеки път, когато й трябваше поверително сведение или безпрекословно подчинение от когото и да било във Вашингтон, тя прибягваше до кода СТ-8, осигуряващ й всичко, което й е нужно — без излишни въпроси, а единственото, което другите знаеха за нея, бе името й — Лексина.
Беше избрана от предшественичката си заради вродената й интелигентност, лоялност и не на последно място, заради волята да се подложи на доброволно изгнание без право на връщане в базата „Скорпион“. Боец по природа, подобно на всички войници, Лексина жадуваше за мир, ала се готвеше непрестанно за война и не би пожалила дори живота си, ако се наложеше.
— Докладвайте местонахождението на доктор Дънкан! — нареди Лексина.
— Лети над океана — отговори Елек, който изпълняваше длъжността началник щаб. В СТААР не беше разрешено да се използват други имена, освен кодовите. — След час и половина ще кацне в Корея.
— Кой трябва да ги чака там?
СТААР поддържаше не повече от двадесетина действащи агенти по целия свят. В добавка към петимата членове на базата „Скорпион“ това правеше удивително малобройна организация — още един фактор, който улесняваше свръхсекретното й съществуване.