Выбрать главу

Засега това е всичко от…

Куин намали звука и се обърна към Кели.

— Нещо ново от ЦРУ или АНС? — попита го тя.

— Потвърждават за движението на войските. Двадесет и шеста армия наистина се е разположила близо до столицата.

— А тайванците?

— Наистина прехвърлят специални части, подготвени за диверсионна и партизанска война, за да подпомагат бунтовниците. Положението без преувеличение е много сериозно. Скоро правителството ще затвори границите, а нашите хора ще останат вътре. Как мислиш, толкова ли е важно онова място в Китай?

— Не зная — поклати глава Кели. — Търкот и Нейбингър бяха много запалени, но според мен неизвестният от Антарктида дърпа конците. Чудех се само кой може да е и какви са му мотивите.

— Кой — ясно. СТААР. Ясно е също и че разполагат с неограничена власт.

— Добре ще е, ако държим връзка с района. Нищо чудно да им дотрябва нашата помощ.

— Разчитай на мен.

— Какво става с жената от СТААР, която поиска от теб скакалец и пилот?

— Изглежда чака нещо.

— Чака какво?

— Знам точно колкото и ти.

Дежурният офицер към Първи дивизион за специални операции (ПДСО), който бе разположен в покрайнините на Окинава, вдигна глава, когато монтираният в ъгъла на стаята сателитен приемник внезапно подаде мелодичен сигнал за получаване на съобщение. Той остави книгата, надвеси се над машината и изчака търпеливо, докато разпечатката се източи през процепа. Сетне плъзна поглед по съдържанието и изведнъж очите му се разшириха.

СТРОГО СЕКРЕТНО: ГРИФ СТ-8.

ДО: КОМ-ДИР 1ДСО / СЪОБЩ.1

ОТ: НАЦИОНАЛНОТО КОМАНДВАНЕ ЧРЕЗ ЦРУ

ОТНОСНО: ТРЕВОГА /ТАНГО СИЕРА / КОД СТ-8

ЗАЯВКА: ЕДИН МС-130

НАПРАВЛЕНИЕ: АВИОБАЗА ОСАН

ВРЕМЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ: НЕЗАБАВНО

КРАЕН КОНТАКТ: КОДОВО НАЗВАНИЕ ЗАНДРА, ЦРУ

КРАЙ

СТРОГО СЕКРЕТНО: ГРИФ СТ-8.

Дежурният офицер сграбчи телефона и набра номера на командира.

— Това е Циан Лин — Нейбингър чукна с пръст върху сателитната снимка, на която се виждаше голяма планина. На таблото до нея бе поставено и термално изображение на района. Останалите кимнаха мълчаливо. Бяха кацнали в Осан преди по-малко от десет минути и майорът, който ги очакваше на пистата, незабавно ги ескортира до този празен хангар, пред вратите на който имаше удвоен патрул.

— Доста голям район — подметна Търкот, който разглеждаше картата с присвити очи. — Как ще открием Че Лу?

Всички се обърнаха при шума от отваряща се врата.

— Виж ти, кой идва насам — промърмори озадачено Търкот, загледан в стройната, мургава жена.

— Капитан Търкот, доктор Дънкан, вече се познаваме — произнесе жената. — Професор Нейбингър, името ми е Зандра.

Нейбингър вдигна учудено вежди.

— Гъркиня ли сте?

— Това е само кодово название — тя махна с ръка към монитора. — Вярвам, уверихте се, че разполагаме с цялата информация за Циан Лин, включително и с електронни карти на района.

— Какъв е планът? — попита Търкот.

— Излитате от тук. Аз ще бъда вашият командир на ПОБ.

— Гъркиня или не, ще трябва да говорите на английски — завъртя недоволно глава Дънкан. — Какво е това командир на ПОБ?

— ПОБ е съкращение за предна оперативна база — обясни Търкот. — В Специалните части това е щабът за оперативен контрол на дислоцираните войскови подразделения. — Той посочи двамата си приятели. — Това сме ние, нали?

Зандра поклати глава.

— О, не, капитане. Ще ви придружава отряд за специално предназначение от любимите ви барети.

— Отряд за специално предназначение? — попита Дънкан.

— Да, който включва шест човека, всеки специалист в своята област: оръжия, подривна дейност, спешна медицинска помощ и свръзка — по един човек, плюс командир и експерт по разузнаване.

— И аз ще дойда — тупна се по гърдите Нейбингър.

Зандра отново поклати глава.

— Капитан Търкот ще може да предава директно всичко, което открие в Циан Лин, а също и да установи двустранна връзка за разговор с професор Че Лу. Вие сте твърде ценен, за да…

— Или идвам, или няма да чуете и думичка за помощ от мен.

Зандра го погледна учудено.

— Заради гробницата е, нали? Не можете да пропуснете тази възможност? Е, добре. Разбирам ви. Можете да отидете.

— Аз пък ще остана тук с вас — рече Дънкан и застана до Зандра.

— Къде са хората? — попита нетърпеливо Търкот.

— Чакат ви в съседната стая. От няколко часа обсъждат плана. Не знаят действителната цел, само къде отиват и че трябва да ви върнат обратно живи и невредими.