— Как ще стигнем до там? — попита Търкот.
— Поискахме от Окинава да ни заделят един МС-130. Мисля, че скоро ще бъде тук. Това е най-бързият и най-безопасният начин.
Търкот потупа Нейбингър по рамото.
— Някога да си скачал с парашут?
— Я спри за малко! — подскочи уплашено ученият. — С парашут?
За първи път в очите на Зандра блесна весела искрица.
— Ако искате да видите гробницата, ще трябва да скачате. Не се безпокойте, при височина от сто и петдесет метра все едно, че слизаш направо от рампата на самолета. Парашутът е с автоматично отваряне.
— Значи нямаме много време — заяви Търкот. — Предполагам, че излитаме още тази вечер?
— Разбира се. Хората от отряда вече са разработили подробен план за действие. Те ще ви инструктират накратко. Отивате, срещате се с Че Лу, ако я откриете, и се прибирате незабавно. Намерите ли аирлиански артефакти — вземате ги. Имаме сведения, че професорката е била затворена заедно с нейните студенти вътре в подземната галерия. Пред гробницата има войници. Тъй че, както се казва, ще ударите с един куршум два заека.
— Спрете! — нареди Че Лу, макар че студентите следяха всяко нейно движение и вече бяха замръзнали неподвижно.
— Загасете светлината — обърна се тя към Ки.
Изведнъж ги обгърна мрак. Че Лу премигна и напрегна очи.
— Ето там — посочи тя. В дъното на тунела се виждаше съвсем слабо сияние. — Да вървим.
Ки отново включи фенерчето, Че Лу протегна напред бамбуковата пръчка и процесията тръгна. Когато приближиха още малко, вече можеха да видят, че светлината иде от тънък лъч, който пресичаше тунела косо от левия горен край към десния долен. Че Лу първа го доближи предпазливо и изведнъж въздъхна успокоено. Лъчът сияеше с неподправена слънчева топлина, прониквайки през един малък отвор в тавана. Тя надникна през отвора, колкото да се увери, че е дълъг и прекалено тесен, за да определи на какво разстояние е повърхността. Все пак я завладя надежда, че по-нататък може да има и по-широки отвори, през някой от които да изпълзят.
— Съвсем като в Голямата египетска пирамида — произнесе замислено тя. — И там са прокарани множество тесни канали, от които се виждат строго определени небесни съзвездия. — Тя посочи с пръст долния отвор. — Императорската гробница вероятно е в тази посока.
— Щом прилича на пирамидата, там има ли втора врата, от която да се излезе? — попита Ки, най-прагматичният от всички.
— Не — призна Че Лу. — Има само един вход и той е бил разрушен, за да не могат да влизат крадците. — Тя се отпусна на пръстения под. — Да починем преди тръгване.
— Защо просто не попитаме тази Олейса? — предложи Кели Рейнолдс.
— Не мисля, че ще пожелае да разговаря с нас — отвърна Куин. — Но може би си заслужава да опитаме.
Двамата излязоха от Куба и взеха асансьора за Първи хангар. Масивните врати се плъзнаха встрани и те се озоваха в грамадно помещение, изсечено във вътрешността на скалистата планина, на площ от километър и двеста метра. Три от стените, подът и таванът също бяха от скала, докато четвъртата представляваше сложна система от замаскирани плъзгащи се врати, от които се излизаше на летищната площадка.
Куин и Кели заобиколиха единствения скакалец, който се помещаваше в хангара, спряха при една странична врата и няколко минути тропаха по нея безрезултатно.
— Дявол да го вземе! — изруга ядно Куин.
— Хайде да надникнем в кораба-майка — предложи Кели, върнаха се в предната част на хангара и се качиха на минивлакчето, с което се стигаше до Втори хангар. Малко по-късно влакчето напусна тунела между хангарите и пое край стената на помещението, където от години се намираше корабът-майка. Макар само преди няколко седмици Майк Търкот да бе взривил покрива на хангара с помощта на поставените там заряди, за да попречи на генерал Гулик да стартира двигателите на кораба, сега значителна част от галерията бе грижливо почистена от инженерните специалисти — достатъчно, за да се види, че корабът-майка изобщо не бе пострадал при срутването.
Кели погледна нагоре. През отвора на тавана се виждаше синьо небе, а розовите лъчи на утринното слънце трепкаха по черната броня на гигантския кораб. Макар че не го виждаше за първи път, Кели се почувства зашеметена от колосалните му размери — дълъг почти километър и половина, с форма на пура, положен в черна метална люлка от същата сплав, от която бе и бронята му.
Близо до носа бе издигнато скеле със стълба, по която можеше да се проникне във вътрешността му. Учените и специалистите от КИСПП все още се колебаеха дали да продължават с изследванията на мощния му двигател, или да изчакат по-нататъшния развой на събитията. Докато разглеждаше черното издължено туловище, Кели изведнъж бе споходена от мисълта, че може би тъкмо корабът-майка е причината Аспасия да се върне отново на Земята.