Когато достигна дълбочина четири хиляди метра, „Сив вълк“ преустанови спускането и изпрати надолу „Шлем II“. За батискафа отговаряше Еймъри. Настанен удобно в креслото, той следеше неотстъпно екраните с видеоизображенията и няколко компютърни монитора с данни за дълбочината, наклона, страничните течения и скоростта на управляемия съд. Движението се контролираше с джойстик, който напомняше на Еймъри за детските компютърни игри у дома. Веднага щом забавиха спускането, Тенисън засече няколко акустични отражения на дълбочина хиляда метра точно над тях. Той побърза да докладва на Даунинг за находката.
— Може би китове? — попита Даунинг.
— Не. Подводници. — Тенисън усили звука, който наподобяваше ритмичния далечен тътен от перка. — Ето. Забавят.
— Удари ги с активен сигнал — нареди Даунинг. — Искам сигурни резултати, а аз ще докладвам на „Йелоустоун“ да вземат мерки.
Междувременно подводниците затихнаха, очевидно заели позиция. Тенисън изпрати сигнал и напрегна слух да долови ехото.
— Три на брой, клас „Лос Анджелес“, над нас.
— Дявол да го вземе — промърмори Даунинг. Той включи кабелната връзка с „Йелоустоун“. — „Майко“, говори „Вълк“. Приемам.
Отговорът долетя незабавно.
— Тук „Майка“. Край.
— Нещо повече за тези подводници? Приемам. — Даунинг нямаше никакво желание да спазва субординация или да говори с кодови названия, когато във всяко ъгълче на подводницата се усещаше натискът на огромната водна маса над тях. Всеки от тримата знаеше добре, че и най-малката пукнатина по обшивката може да предизвика смачкване на корпуса.
Командващият офицер на „Йелоустоун“ също бе напрегнат и притеснен, но по съвсем други причини.
— И ние ги следим на хидролокатора. Нямаме пряк контакт с тях, но от Главното командване на Тихоокеанския флот ни съобщиха, че са пристигнали тук по нареждане на Агенцията за национална сигурност. Не зная какви заповеди имат, а когато попитах началството, ми рекоха да си гледам работата. Обещаха обаче да не ни пречат. Край.
Даунинг се завъртя в креслото и кимна на Тенисън.
— Не им обръщай внимание.
— Слушам, сър — кимна захилено Тенисън, но гласът му отекна глухо в металните стени.
— Господа, не зная дали ви интересува — намеси се Еймъри, — но разполагам с директна картина от хребета.
Другите двама се надвесиха над него.
— Какво е разстоянието до целта? — попита Даунинг.
— Още двеста метра и „Шлем“ ще е точно отгоре.
Изминаха няколко минути преди картината леко да се промени.
— Това е! — пръв извика Даунинг и посочи голямата гладка черна тръба, която стърчеше от склона на хребета. — Обзалагам се, че изтребителите се крият вътре!
— Май печелиш баса! — възкликна Еймъри в мига, когато три блестящи сфери излетяха от отворения край на тунела. Те се понесоха право към камерата и поеха в три различни посоки секунда преди да се блъснат в нея.
Мъжете в подводницата преместиха погледи към екрана, предаващ картина от горната камера, докато Еймъри трескаво се опитваше да я насочи по следите на „изтребителите фу“. Успя да забележи само един от тях, който направи рязка маневра и пое обратно към батискафа.
Внезапно всички екрани угаснаха и Еймъри изруга.
— Изгубих връзка с „Шлем“. — Пръстите му подскачаха по копчетата на пулта.
— Дай ми акустичен сигнал от тези неща! — извика Даунинг и в същия момент включи двигателите.
— Приближават се — Тенисън се опитваше едновременно да слуша и да следи екрана. — Идват много бързо.
— На колко са от нас? — попита Даунинг и същевременно вдигна максимално мощността.
— Ами… четиридесет секунди — докладва Тенисън.
— Все още нямаме контакт с батискафа! — обади се Еймъри.
— Засечи ги с активен сигнал.
В помещението отекна рязък мелодичен звук.
— Тридесет секунди, не, чакай, двадесет.
— Мътните ги взели — прошепна Даунинг. Бяха се издигнали само с четиридесет метра. Той се пресегна и вдигна капачето на червената ръчка.
— Няма ехо! — извика уплашено Еймъри. — „Шлем“ е изчезнал! — Той направи опит да запази самообладание. — Десет секунди. Всеки момент ще ги видим!
Даунинг изтегли ръчката и вътрешността на „Сив вълк“ потъна в мрак, с изключение на двете малки аварийни лампички, захранвани от акумулатор. Боботенето на двигателите утихна.
— Какво стана? — подскочи Еймъри.
Даунинг посочи малкия плексигласов илюминатор над главите им. Само на няколко метра над тях премина един „изтребител фу“.
— Изключих главния енергоизточник — прошепна той.