Кинсейд познаваше добре размерите на Крепостта и бързо пресметна наум каква е големината им. Не можеха да се сравняват с мащабите на кораба-майка, но въпреки това размерите им бяха впечатляващи. Освен това, кой знае защо му се струваше, че в контурите им се таи скрита заплаха. Дали усещаше нещо интуитивно, или имаше друга причина? Черни на цвят, със заострени върхове, те бяха толкова различни от познатите заоблени форми на кораба-майка и скакалците.
— Е, сега поне вече знаем с какво ще дойдат — произнесе той, без да се обръща конкретно към някого. Кинсейд премести поглед върху своя компютър и провери състоянието на „Наблюдател“. Оставаше малко време, преди да преориентират орбитата на спътника така, че да преминава над района на Сидония.
Харкър вдигна свит юмрук, давайки знак на отряда до спре насред малкия поток, очертаващ пътя нагоре към планината, от която ги делеше не повече от три четвърти километър. Вече виждаха с просто око светлините от машините на китайските части, блокирали входа към гробницата.
Търкот се подпря на коляно и подаде ръка на Нейбингър. Чейс вече беше извадил предавателя и се готвеше да докладва. Разгъна сателитната антена, провери данните от миниатюрния екран и прикачи към предавателя кодиращо устройство, което шифроваше съобщението, записваше го с многократно по-висока скорост и накрая го излъчваше. По такъв начин са намаляваше до минимум опасността от прехващане и разкодиране.
Това, което първоначално щеше да получи Зандра, приличаше по-скоро на припукване в ефира. Едва след като записът се пуснеше със забавена скорост, отсрещното декодиращо устройство щеше да го превърне в разбираемо съобщение.
— Ти си на ред — прошепна Харкър и му посочи предавателя.
Търкот коленичи до апарата, наведе се над светещия екран и предаде на Зандра, че са се приземили благополучно и са готови да продължат със следващия етап на операцията.
Когато натисна копчето за изпращане, емисията продължи не повече от секунда.
Само след минута на екрана се изписа отговорът:
СВЪРЖЕТЕ СЕ С ЧЕ ЛУ И РУСКИЯ АГЕНТ, КОДОВО НАЗВАНИЕ ГРУЕВ, КОИТО ВЕЧЕ СА В ГРОБНИЦАТА. ДВАТА ИЗХОДА БЛОКИРАНИ.
— По дяволите! — промърмори Търкот, помисли малко и написа второ съобщение, в което питаше за мястото, от където ще ги вземат.
СРЕЩА В КВАДРАНТ 294873 В 20 ЧАСА МЕСТНО ВРЕМЕ.
— Хубаво, ама защо не пишат с какво ще ни вземат — прошепна до него Харкър.
— Къде е този квадрант? — попита Търкот, докато Чейс прибираше антената.
Харкър разгъна платнището си, клекна под него, извади карта и я освети с фенерче.
— Ето тук — посочи той с пръст. — Малка поляна сред гората, на четири километра северно от гробницата.
— Сигурно ще е с хеликоптер.
— Не познавам хеликоптер, който да стигне дотук от съюзническа територия дори с резервно гориво на борда.
— Каквото и да е, не бива да губим доверие в тях.
— Лично аз не тая и капчица доверие към онази кучка Зандра — призна Харкър.
— Там и е доктор Дънкан. Тя ще се застъпи за нас — той видя, че Харкър върти недоверчиво глава и добави. — Вярвам й.
— Дано, старче. Ако не го стори, с нас е свършено.
— Разчитай на нея. Момчетата ти готови ли са за действие?
— Ще бъдат — след десетина минути.
Търкот погледна на изток. До изгрев слънце оставаше малко време.
— Дано успеят, докато е още тъмно.
На мостика на американския разрушител „О’Бейниън“ капитан Рейкс погледна обезпокоено през рамо към своя старши радарен оператор. Предстоеше им да се промушат през иглено ухо и това хич не се нравеше на капитана. На север радарът очертаваше контурите на най-южната част на Лаодунския полуостров, от който ги деляха не повече от двадесет и два километра. В южна посока пък, почти на същото разстояние, лежеше полуостров Шандун. Бреговете на двата полуострова оформяха тесния залив Чай Ли, в североизточния край на Жълто море, край континенталната част на Китай.
„О’Бейниън“ беше разрушител от клас „Спруънс“, въоръжен с ракети за поразяване на наземни цели „Томахоук“ и противокорабни ракети „Харпун“. Освен това разполагаше с вертолетна площадка за две машини. Въпреки наличното въоръжение и бойни характеристики, „О’Бейниън“ бе конструиран да оперира като част от флотска група, а не самостоятелно.
Тъкмо това бе една от причините за безпокойство на капитан Рейкс. Нито един американски кораб — поне доколкото му бе известно — не бе доближавал толкова Пекинския периметър. От техническа гледна точка, докато плаваха извън двадесеткилометровата зона, те все още се намираха в международни води, но Рейкс знаеше, че китайците не се съобразяваха особено с подобни неща, когато се отнасяше за техните териториални води.