Докато останалите кораби от оперативната група продължаваха по маршрута си към Хонконг, за да се присъединят към тайванските съдове в залива, само преди дванадесет часа на „О’Бейниън“ бе наредено да напусне групата и да поеме самостоятелен курс в противоположна посока — право към китайската столица.
Единственото, което получи, бяха координатите — 119 градуса дължина и 38,30 градуса ширина. „О’Бейниън“ трябваше да пусне котва на километър и половина от указаната точка. Там да посрещне и презареди два хеликоптера и да чака нови разпореждания. Вече два пъти Рейкс изпрати радиограми на своя пряк началник с надежда да получи уточнения по предстоящата задача, но такива не последваха. Когато накрая си позволи да изрази недоволство, задето се налага да оперира в подобна непосредствена близост до китайските териториални води, отвърнаха му, че заповедта идела от най-високо място и никой не можел да направи нищо.
— Правилно казват, че рибата се вмирисвала откъм главата — промърмори ядно Рейкс, докато оглеждаше черния хоризонт през бинокъла си.
— Извинете, сър? — попита офицерът до него.
— Нищо — сопна се Рейкс. — Нищо не съм казвал.
Майор О’Калахан изтегли ръчката към себе си и почувства осезателно как колелата на „Блекхоук“ се отлепят от пистата. Вдигна се на сто и двадесет метра и изчака, докато вторият хеликоптер, управляван от капитан Пътнам, заеме позиция вляво зад него.
Докато вторият пилот въвеждаше в доплеровия навигационен прибор настоящата им локализация, О’Калахан наклони носа на машината напред и пое право на запад, отдалечавайки се бързо от летището Кемп Кейси, разположено северно от Сеул, в Южна Корея.
О’Калахан вече беше пресметнал, че при постоянна скорост и вятър, след около четири часа полет щяха да достигнат борда на „О’Бейниън“ малко след зазоряване. Така ще разполагат с достатъчно време за отдих, преди да се заемат с втората част от задачата. Единственият проблем, естествено, оставаха китайските радарни инсталации в залива Чай Ли, заради които се налагаше да летят колкото се може по-ниско и да си поиграят на котка и мишка между островите.
Веднага щом се увери, че всичко е наред, майорът се изтегна в креслото и остави на втория пилот да води хеликоптера. Искаше да запази сили и енергия за времето, когато наистина щяха да му потрябват.
23.
Моментът беше подходящ. Аирлианката прегледа натрупаната информация, за да се запознае с моментната ситуация. Тя протягаше дългия си пръст и лекичко почукваше на различни места върху главния пулт. Междувременно програмата за излизане от хибернация на членовете на първата група продължаваше да набира скорост.
След като свери данните от външните сензори, аирлианката стигна до извода, че остава една дребна подробност, за която трябва да се погрижи. Тя инструктира компютъра да изпрати съобщение на Земята.
По някакво чудо Лари Кинсейд не успя да счупи нищо, когато му връчиха заповедта да изостави опитите за стабилизиране и преориентиране орбитата на „Наблюдател“, и това бе неоценено от никого доказателство за силата на неговото самообладание. Всъщност, оказа се, че изискването е пристигнало право от Марс и специалистите от КИСПП само са го предали до крайния получател. Аирлианците настояваха никакви обекти да не прелитат над Сидонийския регион.
Очевидно в КИСПП не гледаха сериозно на бъдещето на сондата, а глупаците в Ню Йорк бяха готови на всичко, за да угодят на пришълците.
— И какво да правя сега с „Наблюдател“, мътните ги взели? — обърна се Кинсейд към прекия си началник.
— Пукната пара не давам, Лари — отвърна шефът. — Само го дръж далеч от аирлианската база.
— А да си си задавал въпроса защо не искат да ги следим?
— Не. — Но като зърна презрението върху лицето на Кинсейд, шефът побърза да добави: — Не разбираш ли? Ние сме динозаврите, Лари. Когато аирлианците пристигнат, нашата космическа програма ще им изглежда като раздрънкана таратайка, спряла до лъскаво ново ферари. Всичко се променя и след два дни програмата ни ще е стара като света.
— Но пък си е нашата програма — възрази Кинсейд. — Защо смяташ, че аирлианците с готовност ще ни предоставят всички свои технически постижения?
— Прави каквото ти се казва. И без това си имахме достатъчно ядове с „Наблюдател“. Разкарай го от там.