Отговорът дойде едновременно от няколко научни центрове, което затрудни определянето на първооткривателя. Така или иначе, предполагаше се, че „хищните нокти“ са били прикачени отвън, вместо да бъдат пренасяни в товарния отсек на кораба-майка. Доколкото можеше да се прецени от изображението, подавано от видеостереоскопа, формата им съвпадаше с извивката в носовата част на кораба-майка.
Заключението естествено породи нови спекулации относно предназначението на „ноктите“ — било заради местоположението им върху корпуса, или заради вида им, всички единодушно ги категоризираха като бойни кораби. За да успокои духовете, КИСПП побърза да припомни, че ако пришълците са имали намерения да причинят зло на човечеството, можели са да го сторят още преди хилядолетия. Освен това, подчертаха от КИСПП, Аспасия бил всепризнат защитник на човешката раса.
Кели отклони поглед от екрана, загрижена за съдбата на своите приятели в Китай. От време на време в новините се мяркаха съобщения за онова, което ставаше на Земята. Съюзническите сили бяха съкрушили и втория опит на Садам Хюсеин да превземе Кувейт и сега армията му отстъпваше в безпорядък. Вестите от Китай също бяха обезпокоителни. Имаше непотвърдени съобщения за сражения в покрайнините на Пекин и по улиците на Хонконг. Части на КНА бяха завзели ключови позиции в града, говореше се за масови разстрели и за тайвански командоси, които се сражавали на страната на студентите.
Ала нито дума за обстановката около древната гробница Циан Лин и може би така бе по-добре. Кели вярваше в уменията и способностите на капитан Търкот и не се съмняваше, че отново ще се срещне с него и с професор Нейбингър, след като всичко приключи успешно. И дано това да стане преди пристигането на Аспасия на Земята, каза си тя и отново погледна екрана, където се виждаха корабите.
— Толкова са красиви — прошепна тя. — Толкова красиви.
24.
— Не можеш ли да се ориентираш? — обърна се Търкот към Нейбингър.
Намираха се в контролния център заедно с Костанов, Че Лу и студентите.
— Божичко, никой не се е натъквал досега на подобно откритие! — възкликна Нейбингър, докато оглеждаше многобройните пултове и табла. — Не може да се сравнява дори с подземната зала на Великденския остров.
— Само дето няма компютър — отбеляза Търкот.
— Вярно е, няма — съгласи се Нейбингър. — Но тук. — Той посочи отсрещната стена. — Кой би могъл да знае какво се крие зад нея? Да не забравяме и централния тунел, охраняван от лъча.
— Професоре, ще можете ли да отворите стената? — попита нетърпеливо Костанов. — Не разполагаме с много време.
— Закъде бързате? — попита Че Лу.
— Просто очакваме войниците отвън всеки момент да почукат на вратата — подсмихна се в отговор Търкот. — Едва ли ще са щастливи да ни заварят тук.
— Освен това, както ви казах — добави Костанов, — Аспасия ще бъде на Земята след по-малко от четиридесет и осем часа.
— Е, и? — обърна се към него Търкот. — Какво от това? Нещата тук са негови, нали?
— Че са аирлиански, няма съмнение — кимна бавно Костанов. — Съмнявам се обаче, че принадлежат на Аспасия.
— Бунтовниците? — подхвърли Нейбингър.
— Така смятаме — отвърна Костанов.
— Кои сте „вие“? — попита Търкот.
— В Четвърти отдел се занимават с този проблем от доста време.
— Щом се занимавате от доста време, защо чак сега решихте да посетите тукашната подземна база? — попита Търкот.
— Заради пристигането на аирлианците — Костанов се обърна към Нейбингър. — Професоре, какво можете да ни кажете за това помещение?
— Че е център за управление — бе краткият отговор на Нейбингър, който разглеждаше пултовете.
— Управление на какво? — намеси се Че Лу.
— На това — Нейбингър размаха ръка над главата си. — На целия този комплекс. Доколкото можах да преценя, гробницата е била издигната тъкмо за да побере в себе си машините, които видяхме в голямата зала и…
— И? — повтори нетърпеливо Костанов.
Вместо отговор Нейбингър натисна с длан един участък от пулта, който разглеждаше. Върху черната повърхност се появиха светещи рунически символи.
— Какво си намислил? — подскочи Търкот.
Без да обръща внимание на околните, Нейбингър се съсредоточи върху онова, което правеше. Той задържа ръка на няколко сантиметра над пулта и бавно я премести встрани. Отдолу се появиха знаци и професорът се зае да ги натиска, явно в определена последователност. Изведнъж се разнесе силно бръмчене и всички в помещението неволно отстъпиха назад. В отсрещната стена се появи цепнатина, която започна бързо да се разширява. Търкот и хората му инстинктивно вдигнаха пред себе си оръжията, същото сториха и войниците на Костанов.